Живеем под наем в 80-годишен апартамент. Каквито и ремонти да сме предприемали до момента, все не се престрашавахме да направим нещо по-сериозно в кухнята. Защото добре знаем, че кухнята и банята са най-голямата инвестиция в един интериор. Заварихме я почти празна и тогава не успяхме да осъзнаем колко малка е всъщност тя. Едва седем квадратни метра. Възможно ли е да усвоиш такава площ рационално, така че да има всичко от първа необходимост и същевременно да не се разориш. Да! Ето как се справихме ние.

Защо?

Първоначално, тъй като не можехме да си позволим големи реновации, нито по отношение на времето, нито по отношение на финансите, се заехме с козметичен ремонт. Взехме най-евтиния възможен кухненски плот в Икеа. Направихме конструкция от дървени трупи 10/10 см, върху която да стъпи, и сложихме рафтове от налични пдч-та. Така почти без пари успяхме да направим композиция с дължина 2 м, но в последствие осъзнахме сериозния й недостатък – беше отворена отвсякъде, което налагаше премиване на по-рядко използваните съдове, всеки път, когато все пак ни потрябват. На отсрещната стена имахме наследен шкаф от масивно дърво с керамична мивка, но обемът му беше толкова малък, че в него можехме да съберем единствено препаратите за почистване. Подът беше в окаяно състояние, тъй като десетки години чамовото дюшеме беше прекарало под далеч по-лесен за поддръжка балатум. Аз съм привърженик на хомогенните настилки в целия интериор, така че деинсталирането на балатума беше първото нещо, което направихме. Отдолу положението не беше никак добре, тъй като дървото беше изпило доста вода, но закърпихме както можем и боядисахме в бяло. Години наред използвахме 30-годишната печка на хазаите ни, и стария хладилник на братовчед ми. Захванахме се с тазгодишния ремонт поради нуждата ни от миялна машина. И двамата мразим да мием чинии и това винаги е било в основата на всичките ни спорове. Приятелите ни толкова се отегчаваха от тях, че все повтаряха, че ще ни подарят миялна. Аз пък все повтарях, че няма къде да я сложим, докато не си дадох сметка колко време прекарваме в миене на чинии. Тогава започнахме да мислим как и къде да инсталираме това чудо на техниката. И така, като ще е гарга, да е рошава. Поводът беше миенето на чиниите, но причината да се захванем с “малкото бюджетно ремонтче” беше цялостната нефункционалност на 7-те квадратни метра. Решихме се да променим абсолютно всичко в кухнята, окуражени от нищожната площ, с която ще работим.

Планиране

Започнахме с проучване и планиране. Трябваше да преобразим пространството в максимално рационална кухня за новите ни нужди. След детето започнахме да прекарваме повече време вкъщи, да готвим повече и аз лично да държа повече на вида на дома. Хубавото е, че в някакъв момент от живота на тази кухня, са обособили килер. А това е манна небесна, особено в толкова малко пространство. Това ни позволи да се лишим от неприятния за мен горен ред шкафове и да го заменим с далеч по-икономични рафтове. Искахме да запазим стария дървен шкаф и масивната керамична мивка над него, тъй като те ни напомнят за историята на апартамента, но просто нямаше как да се случи, защото шкафът се оказа по-плитък от настоящите стандарти и нямаше как да събере дори най-малката миялна машина, а при толкова малко работна площ беше немислимо да я сложим на плота. Затова беше решено, че ще използваме готови шкафове и ще инвестираме повече средства в електроуредите. Моят интериорен стил е кръстоска между старо и ново. Харесвам минималистичния дизайн и геометрични форми, но също така уважавам и по-декоративните елементи в мебелировката от времето, в което е строена кооперацията ни. Затова много държах на ретро хладилник и ретро смесител (който така или иначе имахме наличен). И така всичко се завъртя около хладилника или за копчето балтон.

По отношение на повърхностите, исках да запазим максимална простота – дърво, бетон и квадратни бели плочки (поставихме ги по време на козметичния ремонт за ужас на майстора, който не се въздържа да коментира, че кухнята ни прилича на болница). Разчертах пространството в реални размери и добавих снимки, които да визуализират идеите ми. Аз използвам Adobe Illustrator, заради далечното си минало на графичен дизайнер, но някои по-user friendly онлайн базирани решения като 5D Planner, например, или Ikea Kitchen Planner, ако се спрете на техните модули. В случай, че предпочитате да чертаете на ръка, вземете си милиметрова хартия. Тази стъпка ми помогна не само да си визуализирам проекта си, но и да избирам по-добре артикулите, както и да съгласувам промените с останалите членове на семейството. Обмислихме внимателно всяка малка ниша, която щеше да се образува, поради стандартните шкафове и събрахме идеи как да ги оползотворим в Pinterest. Малката площ изисква и обрана цветова палитра – ето защо шкафовете щяха да са бели, хладилникът черен (не съм почитател на белите или още по-зле сребристи електроуреди), плотовете от бетон, рафтовете от дърво, а детайлите от натурални материали.

Бюджетиране

На този етап идеите и желанията ни вече добиваха по-ясна форма, а проучването беше в напреднала фаза, така че започнахме да попълваме екселската таблица. Доста популярният ретро хладилник се оказа вещ, която е в състояние да погълне целия предвиден бюджет, така че се наложи да направя компромис и да се задоволя с наличния ментов хладилник вместо желания черен в магазин за уреди с транспортни дефекти.

Това обаче наложи смяна на почти всички други повърхности, така че да се придържаме към първоначалната идея за монохромна палитра от цветове. Нямах друг избор, освен да се откажа от бетонния плот, тъй като се оказа невъзможно да осъществя concrete layering over laminate с наличните на нашия пазар смеси, но това пък съкрати времето за реализация на проекта с поне три дни. Още имам една торба с бетон от проведения тест, но съм набелязала няколко проекта, с които да я усвоя в бъдеще. Избрахме най-базовата икейска кухня Knoxhult, като един от закупените шкафове трябваше да преработим сериозно, за да успеем да съберем в него миялната ни машина за вграждане. Средствата, които спестихме от това, ни позволиха да закупим керамична мивка, която се доближава до оригиналната такава за всеобща радост.

Реализация

Тройния шкаф използвахме, за да вградим нова модерна печка (още ми е трудно да свикна с цялата тази електроника, аз съм аналогов човек), в отделението до която събрахме всички съдове за готвене. Съседното отредихме за малките електроуреди, които трябваше да напуснат плота, тъй като при този дизайн работната площ беше почти наполовина намалена дължина.

Малкото пространство изисква креативни решения – вратичките подслоняват кошници за разделно изхвърляне на боклук и държат хартията за печене, фолиото и стреча, ножовете ни стоят на стената, тиганите са закачени на релса над печката, котлоните се монтирани хоризонтално, за да можем зад тях да вместим чекмедже от стара шевна машина, което подслонява разнообразни мазнини за готвене и оцет.

Шкафът с посудата е с 30-сантиметрова дълбочина и беше боядисан в черно, така че визуално да се слива с тебеширената стена зад него. Повдигнахме го на крачета, които боядисах в същия цвят със спрей, за да се приближим повече до височината на останалите шкафове. Той има и друга функция – плотът му е станция за кафе. Когато се запознахме със съпруга ми, той не пиеше кафе, в момента и двамата сме страстни любители на кофеиновите напитки, а той направи и онлайн магазин за кафе. С какъвто се събереш, такъв ставаш, казват.

Беше ни доста трудно да изберем дръжки за шкафовете, заради силно присъствената дръжка на хладилника, но в крайна сметка се спряхме на тези, поради минималистичния им дизайн и черния цвят. Отказах се от идеята за въжета вместо дръжки, тъй като прецених, че натоварването ще е доста голямо и бързо ще загубят форма. По начало страня от гланцовите повърхности, но тъй като светлината е оскъдна, е необходимо всички въможни повърхности да я отразяват. Бях готова дори да използваме не особено любимите ми гланцови вратички, но се въздържахме заради по-високата им цена и плота, с който вървяха. Когато си се спрял на готови модули, трябва да се съобразяваш с чужди съчетания, така че в крайна сметка шкафовете ни са матирани, което вероятно ще е по-лесно за поддръжка. За сметка на това за дюшемето използвахме гланцова боя, като преди това почистихме повърхността с лентов шлайф, запълнихме дупките с кит за дърво, пометохме между фугите талк (за да не скърца) и поставихме една ръка праймер.

Стените боядисахме с боя за кухни, най-вече защото се наложи да махнем старите плочки над мивката, а нямахме нито време, нито умения, нито бюджет да слагаме нови. За момента и най-вече с оглед на факта, че мивката се ползва предимно за измиване на продукти, т.е. водните пръски са ограничено количество, се държи добре.

Функция и форма

Единственото, което не променихме, беше декорацията. Голям фен на Хелмут Нютън съм и трите негови фотографии, които съм подбрала, се вписват идеално в представата ми за домакинската работа. Преди да се сдобием с този хладилник, определено бяха акцентът в помещението. Добавих някои детайли, само колкото да уеднаквим конците с копчето. Гламурният диспенсер за сапун се вписа идеално в концепцията ми за винтидж, а и е в същия цвят като хладилника. Както и много красивите съдове, които ползвам рядко, но все пак много харесвам и исках да задържа, за да радват окото ми, така че тяхното място е на рафтове над вратата. Все още търся подходящия килим, който да сложа между двата реда шкафове, макар че от функционална гледна точка не съм сигурна, че е добро решение, но пък текстилът добавя толкова уют във всяко помещение.

Обектът беше приведен в експлоатация за приблизително седмица и тъй като направихме почти всичко сами, бюджетът надмина очакванията ни с не повече от 5%, което смятам, че е доста добре. Кухнята е ядрото на всеки дом и макар и с толкова малки размери и тази винаги е била точно това. Сега е много по-приятна и функционална. Последното не зависи само от доброто разпределение на модулите, важно е как ще изпълним съдържанието им, но за това друг път.

Вечно ваша,