Както споменах в поста за кухнята по-рано, имах една излишна торба с бетон, която остана от неосъществен проект. Разбира се, отдавна й бях замислила приложение.
Миналата седмица времето беше особено подходящо за подобни дейности, така че с удоволствие отворих торбата и се забърках в бъркотията, за която ще разкажа подробно по-долу. През годините съм пробвала да си направя различни неща от бетон, или по-скоро неговата основа – цимент, и невинаги съм оставала доволна от резултата, но това, разбира се, не е причина да се отказвам. Правила съм свещници, поставки за снимки, но не бях правила вази.
Първото и най-важно нещо е формата, в която ще се отлива бетона. Пробвала съм в кутии от мляко, в рула от тоалетна хартия, но определено най-добра за целта е пластмасата. С нея сместа не осъществява никаква спойка, така че е идеална за формообразуването. След като месеци наред събирах интересни бутилки от напитки, трябваше да помисля с какво ще направя отвора, в който после да поставям цветята. Стигнах до извода, че най-добри за целта ще са PVC тръби. Бях се запътила към кварталната железария за такива, когато се върнах от вратата и си казах, какво пък толкова, имам много излишна хартия, все ще си направя някакъв цилиндър, който да мога да извадя, когато бетонът изсъхне. Груба грешка, по-късно ще стане ясно защо. Ето и стъпките в хронологичен ред:
Отрязах гърлата на бутилките с макетен нож.
Навих цилиндрите на руло от картон,
залепих с тиксо по ръба, после увих в алуминиево фолио (с надеждата, че така ще ги отстраня по-лесно след като материалът изсъхне). За да направя дъно, натъпках остатъка от фолиото вътре в образувалия се цилиндър и върху твърда повърност го натисках отвътре многократно с точилка.
Прикрепих цилиндъра към бутилката
С шило перфорирах на кръст бутилката и цилиндъра и укрепих с дървени шишчета.
Бъркане
След това забърках сместа в кофа от латекс с лопатата за пясък на сина ни и вода според инструкциите на опаковката. Пробвах различни методи за тази стъпка и установих, че най-успешният е докато се налива вода в бетона, да се загребва сухата смес отдолу към повърхността и да се бърка енергично едновременно. В противен случай рискувате по ръба на съда да останат сухи участъци, които в последствие е доста по-трудно да превърнете в хомогенна смес.
Наливане
Определено това е най-мърлявата част. Продуктът, с който работих аз, беше готов бетон, т.е. в съдържанието му има цимент и пясък. Съответно сместа е по-гъста и с по-едри частици, отколкото ако работите само с цимент или да речем, теракол, в който пясъкът е доста по-фин. Така че аз лично видях голям зор, докато успея да налея сместа в съдовете. Бях подготвила няколко бутилки с много тесен отвор, а в по-широките също не остана много място след като сложих цилиндрите. Така че си помагах кога с мензурката, кога с лопатата. Тази част беше най-големия зор. Отне ми 2-3 часа да налея сместа в общо 8 съда. Много е важно на всяка нова порция да се потупва съда в земята, за да излезе въздухът. В противен случай ще имате дупки в отлятата повърхност, а и вазите няма да са така здрави.
Чакането
Ето така изглеждаха нещата в края на работния ми ден. Както се вижда на снимката поради невъзможност да налея бетон в двете бутилки, чиито гърла исках да запазя в отлятата форма и после да избутам излишъка с хартиен цилиндър, се наложи да ползвам по-твърда повърхност за тези бутилки. Разбира се пласмасовата водопроводна тръба щеше да е по-добър избор, но по някаква причина реших, че ако увия дървени пръчки, с които вече разполагах, в алуминиево фолио, в последствие ще мога да ги извадя лесно. Нищо подобно, още на стъпка шест подозирах, че от тези бутилки няма да се получи това, което очаквах. Въпреки това реших да ги оставя да изсъхнат. Поставих всичко на равна повърхност и зачаках. Според количеството бетон и достъпа до въздух, който да изпари водата, този процес може да продължи между 24 и 168 часа.
Разкритието
Определено най-забавната част в ръчният труд е моментът, в който започваш да виждаш резултат. Разбира се, има и разочарования. Като бутилките с гърлата, за които стана дума по-горе. Вази няма да станат от тях, тъй като не успях да измисля как да махна дървените пръчки. Изненада?!? Изчаках 5 дни, макар да се виждаше, че все още не са съвсем изсъхнали, защото просто не можех да чакам повече. Първо махнах шишчетата, след това много внимателно направих прорез с макетния нож и започнах да беля пластмасата от външната част на вазите. С вътрешната имаше известни ядове. Бетонът е доста як материал и в някои от калъпите, не беше успял да повдигне цилиндрите нагоре, защото за това се подсигурих като укрепих външната и вътрешната част на молда с дървените шишчета, но за сметка на това беше успял да смачка долната част на цилиндрите – онези, в които не можах да сложа тежест вътре. Докато има някакъв отвор, вазата е все още използваема, макар да не мога да слагам супер обемни букети. Сравнително лесно успях да махна хартията и фолиото, което се беше разградило и оксидирало. И все пак, следващият път мисля да си взема PVC тръби.
Финно заглаждане
В зависимост от личните предпочитания и доколо груба искате да изглежда вашата ваза, в тази стъпка имате голям избор от инструменти и похвати. При мен имаше някои вази, които в горната си част бяха станали особено груби и исках да ги заравня малко, затова използвах груба шкурка (80), която залепих върху едно каменно блокче и започнах да движа напред-назад. След това използвах по-фина шкурка (200), за да загладя всичко идеално. Не го направих на всички вази, естествено. Уморих се и не ми се занимаваше много. Ако и вас ви понамързява, може да прескочите тази стъпка и да се радвате на грубата сила на новите си бетонни вази натюр.
Импрегниране
Правила съм и бетонни продукти, в които съм пропускала тази стъпка, но в случая вазата е нещо, в което ще наливате вода и вероятно все някога може да се наложи да измиете, затова завърших предългия процес по създаването им с импрегнатор. Нанася се директно върху напълно сухия бетон с четка. Отвън и отвътре.
На финал
Ако подробното ми описание не ви е стреснало, а тъкмо обратно – амбицирало ви е, ето някои съвети, които може би ще са от полза:
-
Вземете предпазни мерки
Работата е мръсна. Може да бъде дори опасна. Носете ръкавици, а докато бъркате бетона, не е лошо да поставите и маска за прах. Частиците са много фини и лесничко попадат в носоглътката.
-
Изберете внимателно материала
Аз работих с най-обикновен бетон, защото това имах в наличност. Все пак предпочитам по-фините смески, като теракол или най-обикновен цимент. Попитайте в кварталната железария и за малка разфасовка. 25 кг е сериозно количество, от което биха излезли 30-ина вази и една маса.
-
Отделете време и средства на калъпа
Както стана дума, красотата на материала сама по себе си не е достатъчна, изберете внимателно и средствата, с които ще изработите калъпа. Външната част е лесна, но за отвора трябва да се постараете повече от мен. Можете да използвате пръст от силиконова ръкавица, пълен с пясък, за да държите бетона/цимента на мястото му, или пък полипропиленова тръба като направите дъното й от тиксо и напълните отново с нещо тежко.
-
Инструменти и пособия
Ще се нуждаете от макетен нож, шило (ако ще пробивате полипропилен, може би по-скоро бургия), дървени шишчета, тежести (пясък, камъни, стотинки), суха смес на циментова основа и импрегнатор, съдове, в които да разбърквате, калъпи, и както вече стана дума, ръкавици и маска за прах.
Това е от мен и моята бетонена одисея. Ще се радвам да споделите резултата си или ако вече имате опит по темата.
Вечно ваша,
