Неведнъж съм заявявала, че пребиваването на плажа не е моето нещо. Пълно е с хора, горещо е, потно е. Има една причина обаче, поради която обичам плажуването – възможността да огледам себе си в разговорите между деца и родители.
Заучените фрази, които всички ние употребяваме в общуването си с малките хора, са нещо, което се опитвам да изхвърля от речника си и от начина си на мислене, така че всеки път, когато имам възможност да наблюдавам отстрани употребата им и ответната реакция, се самоусъвършенствам и ми става все по-лесно да контролирам себе си в сходни ситуации.
Чакай малко!
Велика повеля. Обикновено предизвиква още по-усилен рев и желание на детето да задоволи нуждата си. То не разбира времето така, както ние го разбираме. Съответно изпитва реална необходимост да получи желаното сега. Веднага. На момента. Както казва синът ми “Не ей сега, а сега”. В името на всеобщото благо и най-вече на своето лично спокойствие, за бога, прекъснете всичко, което правите и го попитайте от какво има нужда. В момента, в който детето получи вниманието ви, има голяма вероятност ще спре да плаче неудържимо.
Ще млъкнеш ли вече?
Дългото игнориране на детската нужда води до безконечен рев или в по-лекия случай просто мрънкане. Децибелите са без значение, знаем, че е еднакво дразнещо. Задоволете нуждата му и после се върнете към собственото си занимание. Защото просто няма да млъкне, вдъхновено от този въпрос.
Стига вече!
С всяка следваща реплика ситуацията ескалира, защото може би сте обърнали внимание, задоволили сте нуждата, обяснили сте спокойно своите нужди, но все пак мрънкането/хвърлянето на пясък по хавлията/влизането във водата продължава. Възможно е дори да сте обяснили колко неприятно на вкус е кафето с пясък (поне три пъти) и въпреки всичко да се окажете с неизползваемо кафе. Всяка беля има две цели: детето желае да изследва последствията от нарушаването на правилата или вече знае, че това е единственият начин да привлече вниманието ви. И сега, урок по висш пилотаж – опитайте се да се въздържите от бурни реакции, гушнете го и отново обяснете защо ви е станало неприятно от действията му.
Лошо дете!
Макар това да не присъства в собствения ми речник, все още чувам родители, на които им е прекипяло, да използват точно тази фраза. На момента вероятно няма да забележите никаква разлика в поведението на детето, но в дългосрочен план нещата загрубяват. Единственото последствие от честата употреба на тази реплика е насаждане на вина у детето и непоносимост към неговата собствена личност. На финала резултатът е комплексиран възрастен без капка уважение към самия себе си. По-добрата алтернатива е да обясните, че добрите деца/Батман/Супермен/Елза или друг актуален към момента идол на детето не правят така. То желае да подражава на добрите и следващият път ще го направи. Но първо трябва да го утвърдите, не да го отхвърлите.
Ще те напляскам!
Това е върхът на собствената ми пирамида на непоносимост. Не че не съм го употребявала и аз. Проблемът е, че ако не възнамерявате да изпълните тази закана, давате основателна причина на детето да загуби вяра във вас (тъй като не държите на обещанията си) и да злоупотребява още повече с търпението ви.
Родителството безспорно е едно от най-големите предизвикателства, с които съм се сблъсквала. Вярвам, че и при вас е така. Само че преди да бъдем родители, ние сме хора, които се учат от собствените си грешки и тези на другите. В общуването (не само с децата си) често прекрачваме граници, изричаме неща, които не мислим, или просто вземаме грешни решения. Дори, когато това се случи, се опитвам да не се отдавам на излишни самообвинения, анализирам поведението си и се старая да бъда по-добра с всеки следващ ден, изгрял на хоризонта.
Вечно ваша,
