За ползата от децата

Синът ми е почти на три. Наскоро откри пластилина, в резултат на което съм често призовавана да изработвам коли, кучета, котки, охлюви и други. От кола на заек взех да задобрявам с пластилина, което ми даде увереност, че безпроблемно ще се справя с този проектeasy-peasy! Тел – налична, глина – не, но решавам, че това не е пречка.

Нищо не може да ме спре

Изработвам си конструкция по указанията в линка и три дни по-късно все пак се сдобивам и с глина. Отнема ми толкова време, защото пазарът е наводнен, а аз нямам почти никакъв опит с глината, така че ми е трудно да избера. Знам, че искам да е самосъхнеща, защото полимерните са адски тегави за работа, а и не си представям как точно ще изпека огромните рога (имам вече готова конструкция) в 30-годишната си фурна. Ползвам жокер – обади се на приятел. Превъртам телефония указател с въпроса кой от приятелите ми работи с глина, спирам се на двама души. Единият ми казва: „Ооо, това ще стане много тежко, как смяташ да го окачиш?“, другият ми споделя на коя марка да се доверя. Накрая просто отивам в най-близкия възможен магазин за труд и творчество. Нямат препоръчаната, но за сметка на това разполагат с ултра лека глина за бижута – пакетът е с обема на самосъхнещата, която съм ползвала преди, за да си направя магнитчета за хладилник, но три пъти по-лек. Решавам, че това ми е играта, но нямам идея колко пакета ще са ми нужни. Убедена съм, че един няма да е достатъчен, колебая се дали два ще стигнат, три ми се струват много, но от друга страна е адски тъпо да започнеш нещо и на финала да не ти стигне за малко. Нямам намерение да си купувам малогабаритно кралство, затова набързо решавам, че два пакета ще стигнат. Грабвам ги и се връщам на работа, където цял ден не ми излизат от главата. Поглеждам ги, опипвам ги през опаковката и си мисля колко бързо и лесно ще стане всичко. Ръцете ме сърбят.

Няколко часа по-късно се връщам вкъщи, хвърлям всичко на пода, вадя двата пакета, отварям първия и започвам да запълвам телената конструкция, както е показано в горния линк. Да, ама не. Бързо установявам, че тази глина прилича повече на маршмелоу, първият пакет приключва, а аз съм на третия рог. Разбирам, че няма да стане така работата и решавам да го карам фрийстайл – направо започвам да правя всички желани рога и разклонения. За какво ми е конструкция? Чудесно е, че глината е пластична – работи се лесно с нея, но има един малък проблем – трудно се постига форма от две части. Просто не залепва като пластилин. Окопитвам се от изненадата, че глината не е пластилин и осъзнавам, че няма да мина без тел. Затова решавам да направя конструкция по собствен дизайн – не с очертания, които да запълвам, а такава, около която да моделирам глината. Чудесно, всеки проблем има своето решение – продължаваме напред. Споменах ли, че основният проблем на тази глина е, че прилича на маршмелоу? Предполагам точно това възпрепятства залепването на отделните части. На ръба на отчаянието си съм – всичко в Pinterest изглежда по-лесно, отколкото в действителност е. Внезапно си спомням, че в линка, по който работя (или по-скоро – по който смятах да работя, преди да пристъпя към любимата си импровизация), съветват да загладим накрая с вода. На този етап съм доста далече от финала, но все пак решавам, че е време да опитам да залепя отделните парчета глина с вода. В този миг консистенцията на глината се превръща от маршмелоу във филаделфия. Успех с моделирането на крема сирене! Окей, време е да включа сешоара в играта. Моделирам и суша, суша и моделирам. Накрая заглаждам с мокра четка.

След пет часа къртовски труд получавам задоволителен резултат, макар че рогата ми лежат на масата и не смея да си мисля какво се случва на гърба им. Все още скулптурата ми е доста нестабилна, за да я обърна да погледна, така че решавам да си сипя едно и да оставя гърба за утре. Разбира се, двата пакета приключиха отдавна и се наложи да обирам на места, за да мога да запълня други. Но и утре е ден. Ден, в който да се сдобия с първоначално отхвърления трети пакет с надеждата да постигна равна повърхност на гърба, така че все пак да мога да окача рогата на стената и евентуално да ги използвам за дисплей на бижутата си.

Научени уроци:

  • Децата са най-голямото ни вдъхновение и сила

  • За една вечер скулптор не се става

  • Следващият път, когато реша отново да работя с глина (надали ще е скоро), е добре да разполагам с плоска четка, купа с вода, мек парцал, в който да си бърша ръцете, а работната площ е желателно да е покрита с алуминиево или стреч фолио, а не с крафт хартия, по която обилно наводнената глина да залепва злочесто.

На следващата вечер работата беше подновена с нов пакет глина. Останах особено недоволна от пукнатините, които се бяха образували по обекта и превъртях интернета, докато разбера защо са се получили и дали положението е поправимо. Спокойно, ако и при вас се случи нещо подобно, възможно е да е заради арматурата или неподходяща температура на съхнене (например прекалено висока, в моя случай по всяка вероятност вината е в сешоара). Дори в такива ситуации, не се отчайвайте, работата не е за кофата. Поиграйте с шкурката, загладете повърхността, намокрете и запълнете пукнатините с нова глина. Спойката между вече изсъхналата и все още меката се осъществява посредством доволно количество вода. Да, крема сиренето отново е в играта.

След това неособено оптимистично изложение, ако решите да опитате, предизвиквам ви с тази глина, и тази тел. Възможно е със стандартната самосъхнеща глина да получите по-добър резултат, що се отнася до здравина, но не мога да гарантирам, че ще ви е по-лесно. Относно телта, алуминиевата наистина е подходяща за работа с голи ръце, което обаче прави конструкцията ви твърде неустойчива по време на моделирането. Докато работех и се опитвах да покрия с глина стърчащата тел, си мислех, че може би все пак е по-добре да се работи с бяла, но от друга страна, съм много доволна от приятния контраст на медната закачалка и белите рога.

Успех и споделете резултата!

Вечно ваша,

Save

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *