Знам, че ви е писнало да гледате снимки от Ситония. Затова и не планирам да ви отегчавам с твърде много. Досадно е, наистина. Какво толкова? Близо е, достъпно е, абе досадно е. Обаче има едно кътче, което е толкова красиво, че просто не мога да пропусна да се върна там.
По-точно източната страна на ръкава – растителността, цвета на морето, гостоприемността на скалите, гледката към Атон, всичко това ме връща почти всяко лято там. Няколко часа от тази средиземноморска красота са ми достатъчни. Не съм чак такъв фен на плажа. Слънцето е жарко, пясъкът се навира навсякъде, шумно е, потно е, дори е изморително. Макар да не ми е чак толкова приятно, все пак се налага да посетя някой-друг плаж в годината. Суетата на тези места ме побърква. На път за Гърция си купих цял бански от един супермаркет, така че мога спокойно да положа и аз там тяло, без да се притеснявам от обиколката на талията си. Както много други майки като мен, не съм във върхова форма. Даже няма нужда да се оправдавам, достатъчно е да подбера бански, който да подчертава това, което имам, а не това, което нямам.
Ако сте почитатели на дивото къмпингуване, мястото е идеално. В гората е сенчесто, има достатъчно дървета за хамаци, а гледката е великолепна. Най-подхоящото време за това е май или края на септември, на запад от добре известния портокалов плаж.
Вечно ваша,
