Нощта на всички светии или с други думи Задушница. В нашите родни традиции се случва повече от веднъж годишно, но няма способността да развихря така въображението на малки и големи – то не са костюми, то не са партита, то не са подаръци.
Няма нищо по-хубаво от това живите да почитат мъртвите, още по-добре е, ако го правим елегантно, с въображение и по-малко фатализъм. Ето и моят прочит по темата – вечеря за двама в сумрака, миш–маш от красиво, страшно и гнусно, където в главните герои са една протея, хищен гарван, който напада нар, и две мишленца – почитатели на синьото сирене. Наздраве и гледайте с повече лекота на живота. Защото днес сме тук, а утре от другата страна.
Вечно ваша,
