Да започнем на чисто у дома

Изгарям от желание да изрина всичко в дома си. Спомням си първите дни, в които започвахме да обживяваме самотен апартамент, който беше изтърбушен и оставен без глъч в продължение на цели шест години. Всичко беше толкова чисто, бяло и празно. Като всяко ново начало. Двама влюбени, бели подове, бели стени, апартамент като бяло платно, на което да твориш…

Притежавахме две кресла, една стояща лампа, холна масичка и готварска печка, два празни гардероба, 12 стола. Но дори и тази покъщнина не използвахме много. На този етап ни беше достатъчно и едно легло. Каквото всъщност нямахме. Имахме два детски матрака, съединени един до друг върху 4 палета. После малко по малко започнахме да внасяме и други мебели и вещи – трапезарна маса, защото имахме нужда от място, около което да събираме всичките си приятели на винени вечеринки. Масата се нуждаеше от столове (не че наличните 12 не бяха достатъчни, но не бяха и съвсем любими). Така се сдобихме с една китайска реплика на Pantone chair, защото ужасно много харесваме този дизайн, но някакси не отделихме средства за истински, един стол на Филип Старк, защото съчетава линиите на три от най-красивите и функционални столове, създавани някога, два стари стола Tonet, защото уважаваме историята на дома си, (всъщност те си бяха тука, но ние ги боядисахме в жълто, защото сме DIY-любители), библиотеки, защото книгите ни бяха на земята, един, два, а после и три килима, защото детето ни не може да се въргаля на дюшемето… И още, и още, и още. Сега искам да се отърва от почти всичко. Правилно казват хората, че в дома си не бива да държиш нищо, което не използваш или не намираш за наистина красиво. През последните години този апартамент беше наистина обживян. И преживя много – любов, огорчение, радост, болка, тишина, шум, тотална бърокотия… Посрещна много приятели и скъпи на сърцата ни хора, дори цял един нов живот. За нас това място е скъпо, макар да не е наше. Не че нещо в живота е наистина наше, но това е друга тема. Шест години по-късно обаче смятаме, че дори домът ни има нужда от рестарт. Затова дълго обсъждахме какво да остане, какво трябва да заменим, от какво да се отървем. И, оле, приключението „ремонт“ започва на малки стъпки. Започва с едно чекмедже. Може би пак ще сменим местата на двете спални, иска ми се да направим и walk-in closet, дюшемето крещи “моля, боядисайте ме”, имаме доста картини на земята, които сигурно е време да окачим, но най-напред – да се отървем от всичко излишно, да направим място за нови емоции, нови игри, защо не и нови вещи. Днес прегледах снимките от предишния ремонт и се вдъхнових, припомних си колко се забавлявахме. Останете с мен, за да следите процеса. Домът е жив организъм, който диша и се променя заедно с обитателите си.

Вечно ваша,

Save

Save

Save

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *