Обикновено партитата за рождения ми ден са страшни джамбурета. Тази година ми се искаше нещо по-скромно, нямах сили за приготовления, покани, общуване. Затова си спретнахме едно чудесно осемдневно пътешестие.
Точно на рождения си ден бях в североизточния френски град Мес (на френски със С между зъбите) или Метц (на немски), само на час от Люксембург, където бяхме на гости на приятели. Историята на града датира отпреди около 3000 години, бил е на галите, на келтите, част от Римската империя, на франките, през 12 век дори става самостоятелна република за следващите четири века, след което попада в ръцете на краля на Франция и бързо се превръща в един от стратегическите градове на кралството. След поражението на французите във Френско-пруската война, градът става част от Немската империя и си остава такъв чак до края на Първата световна, когато франзуците си го връщат. Незадълго. През Втората световна война отново е усвоен от Третия райх. През 1944 се превръща в арена на сериозна битка между немци и американци и си остава окончателно френски след края на войната. Въпреки множеството културни пластове в исторически план, с лавандулените си алеи, чакълените паркове с чeмшири в конусовидни форми и добре облечени минувачи, духът на града е предимно френски за мен.
Градът се намира между две реки – Мозел и нейния приток Сейл, на 43 километра от Шенген, където се срещат границите на Франция, Германия и Люксембург. Бреговете на река Мозел се вият така из него, че създават доста интересни островчета, така че на места, пейзажът напомня донякъде Венеция.
В архитектурно отношение Мес/Метц е доста вкусен и фотогеничен миш-маш. Има редица забележителности, така че определено заслужава повече от ден, макар че ние разполагахме само с толкова. Цветовете му са топли и гостоприемни, вероятно заради изобилието от сгради от жълт варовик, с чийто добив градът е известен.
Може би най-забележителният монумент е впечатляващата катедралата от 13 век Сен Етиен, наричана още Фенерът на добрия Бог, заради своите 6,496 квадратни метра витражи, дело на готически и ренесансови майстори като Херман фон Мюнстер, Валентин Буш, Шарл Лорен Маршал, но и някои по-модерни художници като Рожер Бисиер, Жак Вийон (брат на Марсел Дюшамп) и Марк Шагал. Ако попаднете в нея в по-слънчев ден от мен, ще ви се удаде прекрасната възможност да се насладите на картините, които стъклописите рисуват по пода й. Но и в по-облачни дни дъхът спира от величието на готическата архитектурата.
Както споменах, основния цвят е жълтото, но в палитрата на града присъстват и синьо, зелено и керемидено червено.
Вратите са ми слабост. За последните десет дена съм натрупала стотици врати в телефона си 🙂 Разбира се, не пропускам и други малки детайли, като например, тези “закачалки” за кепенци или уличните музиканти, които са изключително съществена част от атмосферата на всеки по-голям град.
Ако разполагате с повечко време в Мес/Метц непременно посетете центъра Помпиду, който се намира в обновяващ се в момента район в близост до гарата. Поради липса на време, това остана за следващия път в моя случай.
Вечно Ваша,
