Русе – аристократичната красавица

В края на август решихме да предприемем едно пътешествие на север с тригодишно дете и кола. За една седмица изминахме над 1500 километра и събрахме впечатления от доста места из страната, на които никога не сме били. Най-изненадващо, с оглед на условията, цялото преживяване беше доста по-лежерно и приятно, отколкото очаквахме.

Планът беше амбициозен, но в същото време си казахме, че в крайна сметка това е почивка, а не състезание и естествено някои от предварително набелязаните места отпаднаха, а на други останахме повече. Можехме да си го позволим, защото нямахме никакви предварителни резервации и решавахме всичко за деня, след като се качим в колата. В неделя следобед успяхме да натъпчем багажника до краен предел и да поемем към Русе (първоначално идеята беше за Велико Търново, но в последствие променихме плана, тъй като основната ни цел беше резерватът Сребърна и предпочетохме по-близка точка до него като първа спирка).

Русе е изключително красив и аристократичен. Също така и малко меланхоличен – можеш да видиш следите на една отминала епоха и браздите на следващите по сградите в града. Ненапразно градът често е наричан малката Виена, макар към момента да е полуразпад.

По-горе, банката на братя Бурови – паметник на културата от местно значение. По мое мнение е редно да бъде културно-исторически паметник от национално значение. Но всъщност няма особено значение така или иначе, защото като какъвто и паметник да го класифицират, все пак се разпада бавно и сигурно, макар фасадата да е скоро боядисана. Банката на братята, известна още като Търгбанк, била най-голямата банка до средата на 20 век с предимно местен частен капитал. Имала е клонове в почти 20 български града, този в Русе е седалището, а централният клон се намира в София на “Граф Игнатиев”, в същата сграда, в която се помещаваше злополучната КТБ.

Няма да се впускам в исторически подробности, а и този текст няма за цел да бъде архитектурен очерк. Признавам, че има сгради, които са поддържани в перфектна форма. Обикновено в тях се помещават банки. Какъвто е случат с тази достолепна сграда, понастоящем клон на ДСК.

Дори поддържаните сгради не оставят добро впечатление, заради разпарчетосаните си приземни етажи, поделени между най-разнообразни дюкани с отвратителен рекламен шум. Тук положението е просто плачевно.

Ето тази красавица за продан с изглед към Дунава ме наведе на някои мисли – дали не мога да се сдобия с няколко милиона, да се пренеса в Русе и да правя балове в нейните затихнали салони. Тя го заслужава. Аз също.