На излет с влак: от Бов до Заселе

Според мен най-доброто презареждане след края на работната седмица се случва извън града. В нашия случай обаче повечето работни седмици са с удължена продължителност и обикновено се оказваме само с един почивен ден. А това от своя страна е предизвикателство що се отнася до бягствата от градската джунгла. Ето защо реших да започна нова рубрика за еднодневни излети из страната. И като ще е гарга, нека да е рошава. Разходките, които ще представям в нея, не включват шофиране. Рубриката не е спонсорирана от БДЖ, но може би трябва.

Тази неделя решихме да се разходим по прочутата Вазова пътека. Вазов далеч не е любимият ми писател, но трябва да му призная, че определено е имал око за скритите кътчета на нашето “отечество любезно”. И така, въпросната пътека се се простира в Искърското дефиле между Бов и Заселе, а приблизително по средата й се намира водопадът Скакля, който, вярвам, в различните сезони впечатлява туриста по различен начин. Ние го посетихме в края на лятото, когато не е най-пълноводният му период, но пък това дава възможност за подобни снимки.

Взехме влака от Централна гара София, с който пътувахме до Бов. През уикенда има специален двупосочен билет “излет” за всички дестинации в радиус от 50 км, който е на по-ниска цена от стандартния двупосочен билет. В зависимост от това колко харчи колата ви, въпросният билет може да се окаже по-икономичен и да оправдае пътуването с влака. Макар че ние го избрахме за сметка на личния си автомобил, заради романтиката на живописния пейзаж на Искърското дефиле, през който минава линията.

От гарата тръгвате в посока обратна на село Бов, минава се през тунел, от който излизате на автомобилния път, който ви води директно към огромна табела с Вазовия лик, и оттук насетне е нужно единствено да следвате маркировката – жълто, бяло, жълто. Пътеката се вие през сенчеста горичка покрай река Скакля. Теренът е приятен и сравнително лек. Подходящ е и за деца, особено ако решите да пропуснете изкачването до село Заселе (Вазовото село).

До самия водопад се върви около час кротко и спокойно. Това не включва времето нужно, за да стигнете от гарата до гората – около половин час. На пет минути от Скакля има дървена пейка, от която се разкрива чудна гледка към дефилето и ние спряхме там, за да се подкрепим с по една ябълка. Разбира се, това е идеално място за кратка почивка, но нямахме представа, че водопадът е толкова близо, иначе щяхме да хапнем там.

Скалата, от която се лее водата (мисля, че това е вторият скок на водопада), е стъпаловидна и с леко заоблена форма, която напомня на амфитеатър, а оттам се разкрива гледка към живописна сцена. Това е втората точка от туристическия маршрут, оттам насетне пътекатата се спуска надолу под водопада, пресича реката и после започва същинското изкачване към село Заселе. Пътят е сравнително стръмен, макар и обезопасен с метален парапет. Видях много възрастни да се потят и пръхтят и дочух едно около 8-годишно момиченце да казва, че не просто много я болят краката, а и е замаяна. Шегата настрана, преценете възможностите и желанието си за физическа активност преди да се засилите към точка 3, макар че колкото по-нависоко се качвате, толкова по-впечатляваща става гледката, а и чух, че в селото имало страхотни кръчми. Ако пък сте истински екстремисти и приключенци, можете да тръгнете по алтернативния маршрут вдясно от водопада нагоре.   

Ние си носехме храна от вкъщи и гордо опънахме софрата, която включваше дори покривка, салфетки и метални вилици, на дървените маси в края на пътеката, а после полегнахме в близката поляна с есенни минзухари. След като ни омръзна да наблюдаваме движението на облаците, решихме да тръгнем надолу, защото се опасявахме, че не сме подготвени за евентуален дъжд, така че личен отзив за въпросните кръчми не мога да споделя. Но полевият ресторант, в който хапнахме, предлагаше чудесна гледка.Спускането надолу, макар и значително по-бързо, е доста натоварващо за ставите, така че по пътя обсъждахме дали да не си вземем по едни щеки. Старост-нерадост! След около час бяхме вече на гарата, където за секунди унищожихме по един крем карамел и се метнахме на влака към София, в който спахме блажено след 15-те изминати километра през деня. Така приключи първият от серията ни еднодневни излети. Надявам се да има още много такива.

Вечно ваша,