Не съм голям кулинар, но за сметка на това имам изисквания към качеството на храната, която сервирам. Също така съм доста мързелива и честно казано се напрягам от мисълта, когато се налага да съставя тристепенно меню. Просто не съм сигурна как точно да съчетавам вкусовете. Затова когато посрещам гости, често се спирам на доста по-лесния вариант дъска (известна в англоезичния свят като cheeseboard) и вино. Ето и основните съставки на всяка себеуважаваща се дъска.
Сирена
Както става ясно от името, в основата на тази дъска стоят сирената. Спомням си времето, в което гостите се посрещаха с грижливо нарязани и подредени в сепарирани подноси бяло сирене, кашкавал, луканка и салам. Днес изборът в магазина е безкраен и това ме напряга. Затова се придържам към едно много просто правило – твърдо, меко, миризливо. Пармезан, грана падана, добре узрял овчи кашкавал, мек чедър, ементал, бри, камембер, рокфор, синьо сирене. Въпрос на вкус.
Меса
Изборът тук зависи от вината, които ще се леят. Аз съм фен на пенливите, затова често допълвам сирената с прошуто. Ако обаче планирам да сервирам червени и по-тежки вина (сезонът им наближава), обикновено се спирам и на по-тежки меса. Месища.
Хляб
Хляб и вино е стара колкото света комбинация. Отново е въпрос на вкус на какво ще се спрете. Личните ми пристрастия са към пълнозърнестите хлябове, макар че напоследък доста се коментира дали наистина са толкова здравословни, колкото си мислим. Старая се да предложа избор, затова обикновено включвам и крекери и/или гризини, които са особено удобни за топване в намазките, за които ще стане дума по-долу.
Сладко-кисело-солено
Както казах, не съм сигурна кое с кое върви добре, затова оставям на гостите ми да експериментират сами. Старая се да предложа избор на разнообразни вкусови комбинации. Допълвам с някаква намазка (хумус, катък, песто), сладко (обожавам съчетанието между бри и сладко от боровинки, а защо не и едно парченце прошуто), добавям и нещо с по-силно изявен вкус и аромат – например маслини или кисели краставички. Защо не и консервирани аспержи или дори каперси? Свежите сезонни плодове са също задължителен атрибут – сега е сезонът на гроздето, което е с висока захарност и мисля, че се допълва доста добре със средно меките сирена. Крушата пък е много добър приятел с по-активните сирена като рокфора например. А ябълката със зрелия овчи кашкавал. Сушените плодове също са задължителен атрибут – честно казано намират място на дъската ми не само заради вкуса си, а и заради активния си цвят, защото освен стомаха, дъската трябва да пълни и очите. Аз предпочитам сушени сини сливи и кайсии, от които поддържам постоянни запаси в килера си. Сушените смокини също се съчетават много добре с почти всички сирена. Няколко парченца черен шоколад за финал и разбира се, ядки, които използвам, за да запълвам пробойните. За разкош, може да допълните със стрък мащерка или дори лавандула.
Сервиране
Масичката ни за закуски в леглото скоро не е била ползвана по предназначение, но страничните й бордове осигуряват удобни граници за съдържанието, така че я намирам за идеална за сервиране на различни дъски – cheeseboards, breakfast bords, brunch boards, snack boards и т.н. На дъното слагам намачкана хартия за печене, защото така ми е по-лесно да почистя самата масичка след края на угощението. Разбира се, можете да сервирате в каквото имате под ръка – комбинация от няколко по-малки дъски за рязане или дъски от камък, които стоят прекрасно. Тъмните контрастират особено приятно с цвета на сирената, а пък мраморните излъчват лукс и елегантност. Започвам със сирената, които подреждам отдалечени едно от друго, тъй като не искам да смесвам вкусовете и ароматите. После поставям месата и хляба, след това намазките в отделни купички, маслините, краставичките, плодовете и на финал ядките – с тях запълвам оформилите се пробойни. Не се старая да режа и редя в осморки всичко, предпочитам дъската да изглежда по-небрежно и всеки да намери своето лично съчетание на нея. Обикновено нарязвам единствено по-твърдите сирена, които е по-трудно да нарежеш на пълна дъска, но по-меките оставям цели и предоставям нож. Освен че така се запазва ароматът им по-дълго, различните по форма калъпи водят окото по цялото протежение на дъската. Зареждам и няколко чинии, така че желаещите да могат да си приготвят сами тапаси и допълвам при нужда. Просто, но ефектно.
И воала! За точно 15 минути съм готова да посрещам гости на дълги, удовлетворяващи разговори. Вместо да се напрягам с планиране на менюта за вечеря, мисля да се радвам на тоя живот, защото е кратък. Наздраве!
Вечно ваша,
