Това пътешествие беше бленувано цяла година. Дълго проучвах португалското крайбрежие и възможностите да го обиколим за по-малко от седмица. Еми, не става. Португалия предлага изобилие от фантастични гледки, всяка следваща е различна от предишната, а очите съвсем не са единственото сетиво, към което апелира. Рядко ми се случва да харесам всичко в една страна – пейзаж, език, култура, кулинария, музика… Обаче португалското крайбрежие ме сграбчваше за гърлото на всяко следващо място, на което спирахме. Ще се върнем, сигурна съм!

 

Крайпътен евкалипт покрай селско стопанство в района на Одемира. Не се въздържах и си набрах един наръч от тази дефицитна стока в България.

Португалия е идеална за road trip, теренът не позволява да се шофира с висока скорост, което е удобен случай да забавим обичайното си темпо и да се наслаждаваме на живота бавно и лежерно, точно каквито са и самите португалци. За своя компания по пътя избрахме да наемем кемпер от Siesta Campers – семеен бизнес на двама пътешественици, които сами са създали първия си дом на колела от стар Commer автобус от 60-те. С него живели и работили дълги години на пътя, докато накрая се установявили в Португалия. Разбирам защо. Тъй като това е доста популярен начин за пътуване в страната, съществуват много компании, които предлагат подобна услуга, но ние се спряхме именно на тази не само защото предлагат най-фотогеничните кемпери, а и защото на сайта си са разказали своята лична история. Новият VW Transporter, трансформиран в кемпер и носещ името Atlantic, се превърна в наш верен спътник в това пътешествие и ще ни липсва много.

Според характера на приключението и целта на посещението си, имате възможност да наемете кемпер от Порто, Фаро или Лисабон. И да го върнете в някоя от тези точки, независимо дали сте го взели оттам, срещу 150 евро. Цените на вечер за наем на кемпер започват от 80 евро в зависимост от сезона и избрания модел. Instagrammable моделите са най-скъпи, правилно се досещате. За момента Португалия все още не е особено достъпна дестинация за нас българите, така че купихме самолетни билети до Лисабон приблизително два месеца преди пътуването си и взехме и върнахме кемпера там. Първоначално възнамерявахме да летим с WizzAir, но поради някаква причина те преустановиха полетите си от ноември – месецът, в който бяхме планирали да пътуваме ние. За момента в сайта им има оферти за следващата година от април, които обаче все още не са на достатъчно конкуретни цени според мен. Но в някой хубав ден може и да е възможно човек да кацне в Порто, да си вземе кемпер оттам и да го остави във Фаро, откъдето да се качи на самолет за София, без да е необходимо да минавате през 5-6 летища или да изхвърлите една кофа с пари. Това би позволило по-спокойно изследване на страната, тъй като няма да е нужно да минавате по един и същи път два пъти като нас. Понеже това беше първото ни посещение в Португалия, решихме да отделим два дни и за Лисабон, което съкрати пътешествието ни по крайбрежието, но когато се опитваш да направиш всичко наведнъж, понякога едва успяваш да се докоснеш до местата, на които спираш. След като закупихме билетите, резервирахме кемпера, което става много лесно и бързо през сайта на Siesta Campers. А само няколко дни преди самото пътуване, направихме резервация и за AirBnb в симпатичния лисабонски квартал Граса. За Лисабон обаче друг път. Сега за крайбрежието (или тази част от него, която видяхме).

Ден едно.

Лисабон-Синеш-Порто Ково

Западната му част събира сърфисти от цял свят, особено на есен, когато вълните са доста предизвикателни и особено на север. Ние решихме да пътуваме на юг от Лисабон, без да имаме предварително планирани никакви точни спирки. Единствено знаех, че много държа да видя тези така популярни пейзажи из интернет в района на Фаро. В първия ни ден с Atlantic се срещнахме с момчетата от лисабонската флотилия на Siesta Campers на гара Ориенте, след което посетихме гаража им, където ни разказаха подробно всичко за нашия нов дом и ни изпратиха много приятелски към предстоящото ни приключение. Основната ни цел беше да избегнем магистралите, тъй като системата за заплащането им е доста странна и ни се стори трудно да контролираме разходите. А и на магистралата е скучно. Минахме по впечатляващия мост Вашку Да Гама (който в тази посока е безплатен) към Сетубал, напазарувахме си провизии и продължихме към Синеш (Sines), където океанът ни предостави спиращ дъха залез. Виждала съм Атлантика от другата му страна, но през лятото и не помня да съм оставала толкова развълнувана. Трудно ми беше да се спра на една снимка от това представление, затова ето ви цели четири. С уговорката, че това, на което станахме свидетели, нито може да се опише, нито да се увековечи в снимка, то просто трябва да се види. 

Когато пътуваш с кемпер и спиш по пътя, е желателно да си избрал мястото на нощувката преди да е паднал мракът, тъй като особено на по-дивите места, той може да бъде наистина непрогледен. Ние имахме челници, но въпреки това вечер ме беше страх да се отдалеча от светлината в кемпера. Чудех се каква е тая страна, в която няма Луна, но в следващите дни установих, че просто е било новолуние. В тази част плажовете са дълги и лесно достъпни, така че има възможност да се нощува на всеки един паркинг с пряк изглед към океана. Тъй като това беше първата ни вечер и все още не бяхме сигурни дали португалските власти толерират бивакуването на паркинги, избрахме такъв, който не се вижда от пътя. На сутринта открихме няколко стълби по-надолу това:

Опит за неуспешно селфи с океана

Освен шосета по португалското крайбрежие има и чудесни трекинг пътеки с различна степен на трудност, които със сигурност щяхме да извървим, ако разполагахме с малко повече време. Но ние имахме амбициозен почти план, така че изпихме кафето си на една скала и поехме напред по пътя на юг.

Ден две.

Натурален парк Югозападен Алентежану (Parque Natural do Sudoeste Alentejano)

Пътьом спряхме на един много уютен плаж в района на Одемира. Бих искала да кажа кой е той, тъй като предлагаше и чудесни условия за нощувка, но за съжаление нямам тази възможност. Ако все пак намеря името му, ще допълня информацията в последствие. Тук се престраших да си намокря краката, което се оказа грешка, защото океанът не е море и никога не можеш да предвидиш до къде точно ще се простре следващата вълна и каква ще бъде дълбочината й. Поттеглихме оттук веднага след като измих целия пясък с вградения в кемпера душ.

Може би най-впечатляващите места по крайбрежието бяха устиетата на реките, а такива по пътя имаше доста, като например китното селце на име Одесейши (Odeceixe), което личи си през лятото е доста оживено. Плажът ми напомни за познатата ми страна на Атлантика, а именно източното крайбрежие на Америка, защото дюните бяха оградени с обяснението, че не бива да стъпваме на тях, тъй като съществува опасност да унищожим растенията, на които се крепят. Разбира се, се виждаха и пресни стъпки, което за пореден път затвърди убеждението ни, че хората са еднакви навсякъде и във всяка точка на света има и такива, които не считат за необходимо да спазват каквито и да било правила. Нямам хубава снимка на мястото, така че идете да го видите сами.

Следващата ни спирка беше последната за деня – плажът Фатейша (Praia da Fateixa), където има обособени места за паркиране на кемпери. Очевидно мястото е добре известно и много посещавано, тъй като беше осеяно с призиви да закопаваме производството си и да използваме вода, вместо тоалетна хартия. Всички, които обичат дивото къмпингуване, ще ме разберат за какво говоря. Естествено, аз веднага се натъкнах на добре отлежала находка точно на пътя, но като цяло беше наистина чисто. Знам няколко такива места на Ситония в Гърция, където в края на сезона е по-скоро публична тоалетна, а не плаж. В тази вечер залез не успяхме да видим, защото небето беше слязло на земята и се целуваше с океана.

Ден 3.

От Бордейра (Praia dа Bordeira) през Амада (Praia de Amada) до най-югозападната точка на Европа

На следващия ден закусихме на временната си тераса с изглед към океана и потеглихме към изключително красивата част от същия парк – бреговете на Санта Висенчина (Costa Vicentina). Останах наистина много впечатлена от Praia da Bordeira, където също има речен естуар, но ширината на плажа е близо 500 метра в отлив и от брега на реката не можеш да видиш океана, нито от брега на океана можеш да видиш реката, за сметка на това има пътека на хълма покрай реката, от чиято най-висока точка се открива идеална гледка към това чудо на природата.

Оттук до Praia da Amado, който също е известна сърфистка дестинация, има прекрасна трекинг пътека покрай океана, която обаче ние минахме с колата и просто спирахме на всяка точка, която ни се струваше по-интересна, защото смятахме да прекараме нощта в Сагреш (Sagres). Набелязахме едно местенце, на което планирахме да спим по пътя наобратно.

Praia da Amada – очевидно много популярно място сред сърфистите

Следващата ни спирка беше Сагреш, който ни беше препоръчан като задължителна точка в турнето от няколко местни в Лисабон. Уви, аз не успях да го оценя подобаващо, дали защото там остана личната ми карта или защото заваля ужасен дъжд, точно когато се настанихме на идеалното място за наблюдение на залеза, не знам. Все пак трябва да призная, че самото селце е чаровно застинало във времето и рибената чорба, която хапнахме в местно ресторантче, беше страшно вкуснa, а гледката от нос Сао Винсенчи (Cabo de Sao Vincente) беше великолепна. Тук останахме в къмпинг от веригата Orbitur, за чийто небрежен персонал разказах миналата седмица. Тъй като ние сме палаткаджии, с кемпер не усещахме никаква нужда да спим в къмпинг и се чувствахме идеално на диво, но ако планирате такова пътешествие и нямате много опит сред дивата природа, бих препоръчала да спите през нощ в къмпинг. Само не в този, Португалия е пълна с къмпинги.

Ден 4.

Средиземноморския Атлантик

В следващия ден се отправихме на изток в посока Фаро, минахме през Лагош (Lagos) за прясна доставка на зеленчуци и спряхме на внушителния естуар на река Алвор (Ria de Alvor). Тук температурите бяха доста по-високи или поне така се усещаше заради липсата на брулещ вятър по бреговете, а пейзажът по-гостоприемен и познат. Нямах търпение за чудните скали в района между Карвоейро (Carvoeiro) и прочутия плаж Мариня (Praia da Marinha). Отсечката е великолепна за разходка по скалите, абсолютен must see по мое скромно мнение. Денят беше напреднал значително и трябваше да се ориентираме към намиране на място, на което да пренощуваме, така че оставихме това за следващия ден.

Някои от плажовете в района са абсолютно недостъпни по суша, както и прочутите пещери – символ на целия район, но на други места се слизаше по тунели в скалите със стръмни и високи стъпала.

Вашку да Гама от село София. Много харесах едно местенце точно там в далечината и си мислех, че съм открила нова земя за къмпингуване, но уви се оказа недостъпно с кола.

В крайна сметка четвъртата си нощ прекарахме между Карвальо (Praia de Carvahlo) и Terraços De Benagil, въпреки огромното ми разочарование, че не можем да кацнем на следващата скала.

Изумителни форми. Трябва да призная, че ми беше доста трудно да различа кои от проходите са дело на човек и кои на стихии.

На ръба на западната скала на плажа на малкото селце Бенажул (Praia dе Benagil) бяха кацнали няколко много симпатични бунгалца с големи средиземноморски градина, където британски пенсионери лежерно четяха книжки от сутрин до здрач и небрежно преминаваха от кафе към вино. Така се живее сто години.

Ден 5.

Преход и обратно на север към Карапатейра (Carrapateira)

На следващата сутрин се втурнахме към пътеката до Praia da Marihnas с идеята да избегнем тълпите от туристи, с които районът преливаше. Разходката е много лежерна и приятна, а гледките, които се разкриват, се невидими от плажовете. За да не ви отегчавам, ще оставя снимките да говорят вместо мен. Само ще допълня, че освен всичко това за очите, имаше още много за ушите и обонянието. Мястото е обитавано от сладкопойни птици и обрасло с ароматни треви, храсти и цветя. Дори през ноември миризмата беше неустоимо сладка като мед. Представям си какво се случва в някой още по-топъл сезон. Екосистемата тук е уникална за района.

Чудно тронче в скалата в края на Praia da Marinhas, което нямаше как да не уважим с едно селфи

Ден 6.

Обратно към Лисабон

На следващата сутрин трябваше да върнем кемпера в Лисабон, очакваше ни доста път, така че след закуската и час съзерцание на сутрешната мъгла на вълните, набелязахме само две точки за едночасов престой, които обаче си заслужаваха всяка минута.

Крейлейзо (Praia do Creleizão), в близост до фара на нос Сардао (Farol do Cabo Sardão): ако имахме идея какво ни очаква на този плаж, щяхме да изберем него за предишната нощ. Скалите бяха осеяни с растения, които придаваха божествен аромат на мястото. Казвам ви, за да си знаете.

Искахме да останем да обядваме тук, но имахме нужда от свежи зеленчуци, така че се отправихме към Милфонтеш (Vila Nova da Milfontes), на което не успяхме да отделим подобаващо внимание, но пък успяхме да закупим иберийски салати от местния пазар, където се разбрахме с бабата на развален португалски, йей! Хапнахме на пейка на брега на реката, пихме по кафе и потеглихме към следващата точка, където се надявахме да хванем залеза – Нос Еспишел (Cabo de Espichel).

Залезът ни хвана по пътя обаче. Когато пристигнахме на паркинга на тази средновековна обител, в близост до фара, бяхме изумени от нейната красота в сумрака. Носът е доста издаден, така че ни даде възможност на следващата последна сутрин в Португалия да се насладим на изгрева.

В девет сутринта потеглихме обратно към Лисабон с тъга, че си тръгваме от тази великолепна страна, но не подозирахме каква изненада ни беше приготвил животът. Не прекалявайте с плановете за бъдещето. Карайте смело напред, какъвто и път да се отваря пред вас.

Вечно ваша,