Любимият ми спомен от детството са летата на село. Карах колело по цели дни и следобеди – засилвах се от връхната точка на селото и се спусках надолу, въртейки педалите с все сила. Често този неразумен акт завършваше в близката канавка, обрасла с коприва. Мърлява, уморена и гладна, хвърлях колелото пред селската фурна, където баба ми беше хлебар, и влизах вътре. Влизах като в църква, защото на моето 8-годишно аз така му е изглеждала селската фурна. Огромна и величествена. С гигантски пещи, от които вадят стотици парещи хлябове. Баба ми ме поглеждаше строго: “Гладна ли си?” и след кимването ми, отчупваше горещия крайшник на първия изваден хляб, резваше го по средата, намазваше го с масло и сол и ми го подаваше. Честна дума, през живота си не съм опитвала нещо по-вкусно.
Така искам да запомня баба си, така разказвам на сина си за нея. Баба ми беше сурова жена, отрудена и изстрадала, не ни глезеше или милваше без причина, но цялата любов и нежност, която имаше за нас, материализираше в тесто. Сутрин ставаше по тъмно, за да ни направи я някоя баница, я мекички, я пирожки, я тутманик. Хляб месеше и вкъщи с удоволствие, не само в селската фурна. Много исках да ме научи да меся и аз, както е предала майсторлъка на дъщерите си. Не ни остана време, но знам, че тя се усмихва и просълзява едновременно от някъде, докато наблюдава опитите ми да бъда по-голяма от хляба. Нямам нито една нейна рецепта, защото тя не месеше по рецепта. Тя месеше със сърце и ръце. Но помня ясно някои съвети, които ми даваше, докато си играех с тестото й като с пластилин.
Първо. Тестото се удря сто пъти в масата.
Години наред следвах тази заръка, докато леля ми не ми разкри тайната на този голям бой. Целта е да влезе въздух в топчето тесто, което означава, че и 300 пъти да го ударите в масата, ако не го завиете в другата посока при всеки удар, надали ще мине номерът.
Второ. Тестото иска силна ръка.
Обичам тестото, точно както пластилина или глината. Приятно ми е да го моделирам в различни форми с пръстите си. Но преди да стигнем дотук, ни трябва тесто, а то се прави от сухи и течни съставки, които трябва да бъдат превърнати в хомогенна смес. Това не се прави с пръстите. Най-силната част на ръката е дланта, с нея се меси. Е, понякога и с тежестта на цялото ви тяло, подскачайки над тестото.
Трето. Тестото обича топлото.
Обича топлото и му трябва време. Най-пухкавото тесто изисква втасване, т.е. време. Но ако не разполагате с часове, можете да сложите кисело мляко. Нямам представа защо, но то по някакъв начин ускорява процеса.
И така, освен че това е юбилеен пост (първият пост в този блог се появи преди точно две години), във ваша чест към него има и рецепта. Както установих наскоро, най-четената секция в блога. Рецептата е както винаги неточна, но затова пък не е бърза. Все пак е празнична рецепта, нали?
Продукти:
- брашно (в моя случай типово и лимецево) – около 500 гр
- кубче мая или пакетче суха
- щипка сол
- хладка вода – приблизително 200 мл
- зехтин – 3-4 супени лъжици
- кисело мляко – да речем три лъжици
- яйце – точно 1
- масло за намазване
Начин на приготвяне:
Започнах с пресяване на брашното в голяма купа. Най-добре дървена, но поради липса на такава, аз ползвам метална. Най-лошият възможен избор, що се отнася до тесто. Пресяването е постижимо, ако ще работите с бяло или типово, но за лимецовото не се хабете. Имайте предвид, че бялото брашно по принцип бухва повече от по-тъмните брашна. Въпреки това, аз рядко работя само с бяло, обикновено правя смес. След като пресея, ръсвам щипка сол и разбърквам с вилица. Тази част е особено важна, ако ще ползвате дрожди (суха мая). По принцип аз предпочитам такава, тъй като маята на кубче има прекалено интензивен аромат, който усещам и във вече изпечения хляб. По стечение на обстоятелствата обаче в момента разполагам с цели 3 кубчета, които трябва да оползотворя, така че в случая работих с мая на кубче. Опитах се да си направя собствена квас, но засега неуспешно. Оформете кладенче със сухите съставки и чукнете едно яйце в средата. Ако работите с мая на кубче като мен, размийте я в хладка вода или мляко. Към брашното прибавете най-напред яйцето. Не знам защо, но изглежда фотогенично яйце, наместено в кладенче. Добавете сместа с маята, после киселото мляко, зехтина и накрая водата (хладка) – за предпочитане преварена или поне филтрирана. Наливайте водата, докато бъркате с дървена лъжица. Важно е да знаете кога да спрете с водата. Лъжицата трябва да лепне по тестото, но все пак да можете да го оформите на топка. Ако сместа се получи прекалено течна, добавете брашно, ако се получи прекално суха – вода или зехтин. Оформите ли я на топка, оставете лъжицата настрани и се хващайте да месите. Ако ви мързи, можете да сложите тестото в здрав плик и да го центрофугирате в пералнята на ниски обороти. Изпробвано е, но боят със собствените ви ръце е гарантирано по-забавен. Вижте трите неща, които научих от баба си, по-горе и продължавайте смело напред. Бонус трик: можете да разберете лесно дали сте успели да вкарате въздух в тестото си, ако го разрежете с нож по средата. Ако има мехурчета, оформете, оставете в съд (най-добре този, в който ще печете), покрийте с памучна кърпа и нека втасва. Топлината ускорява процеса. Ако не бързате, налейте си вино и чакайте. Когато тестото удвои обема си, загрейте фурната на 200 градуса и печете с вентилатор на долен реотан. След приблизително половин час, вашият хляб ще бъде опечен, намажете го отгоре с масло и го завийте в кърпа или готварска хартия, за да омекне. След приблизтелно половин час ще можете да му се насладите в компанията на най-простите, но велики неща – масло и сол. Е, добре, вече сме възрастни, може и вино.
Вечно ваша,
