Честит празник, сестрици! Мисля, че най-накрая съм готова да го преосмисля, призная и почета. Идеологическата натовареност на осми март по нашите ширини и криворазбраният феминизъм ме отблъскваха от този ден години наред и съответно ме водеха до отричането му. Въпреки че съм готова да празнувам, съм далеч от мисълта да призная осми март като деня на колежката, на майката и още по-малко на жената. Защото какво означава денят на жената? Коя жена?!? Не ви ща зюмбюлите, мили мъже, нито пък планирам женски запой в знак на протест срещу зюмбюлите, вместо това ще отбележа деня чрез превъплъщението си в осем реални жени, на чиито качества се възхищавам. Вярвам, че всяка от тях живее във всяка от нас, а може би и обратното.
Някои от тези жени са феминистки икони – други съвсем не. Но всяка има своята история, която точно като монетата винаги има две страни. Защото всички ние сме просто хора – амалгама от чувства, емоции, мисли и постъпки, които невинаги са с положителен знак. И това е окей. За мен феминизмът означава да се приемаме каквито сме, да се подкрепяме една друга и вдъхновяваме взаимно, за да може всяка от нас да подобри сама себе си както и в каквото реши. Затова събрах осем качества, които припознах в осем добре известни на света жени. Всяко от тях е важно за мен и бих искала да развивам у себе си. Не мога да се ангажирам с тяхното степенуване, защото смятам, че всяко е витално за различни периоди от живота ни като жени, а някои през целия ни живот, затова ще ги подредя по азбучен ред:
АДАПТИВНОСТ
От църковния хор, през зайче на Playboy до обикновена легенда, класирана на 12-то място от VH1 сред най-великите жени в рока и един от малкото женски вокали в музиката в края на 70-те и началото на 80-те, Дебора Хари несъмнено е павирала пътя за далеч по-популярни певици като Мадона, да речем. Оставям настрана суперготиния ú стил, чувството за хумор и медения ú гласец. Това, което най-много ме вдъхновява в Деби, е нейната адаптивност – тя е секс символ, рапър, муза, джаз певица, актриса и филантроп в едно и всичко това ú се удава еднакво добре. В живота има неща, които са извън нашия контрол, ако успеем да се адаптираме към тях, оцеляваме и се развиваме като личности, ако не – не.
ВГЛЪБЕНОСТ
Мисля, че добрата работа е резултат от задълбочено проучване и (само)вглъбяване. Само чрез пълно потапяне, можеш да изплуваш на повърхността със съкровище. Като дете Фрида Кало боледува от полиомиелит, а на прага на младостта си е жертва в ужасяваща катастрофа, която не само я приковава в леглото, а белязва целия ú живот. Но именно в този период тя започва да рисува. Фрида не присъства в списъка ми, заради своето страдание, а заради усилията, които полага, за да го надмогне. Заключена в ограниченията на собственото си тяло, тя няма друг избор освен да изучава себе си и чрез изкуството и собствения си творчески заряд да създаде своята по-добра версия. Разбира се, когато се гмуркаш в дълбокото, винаги съществува опасност от потъване и засядане на дъното, но умението да опознаеш, анализираш и приемеш себе си, е добър начин да разбереш другите и света наоколо.
ЕЛЕГАНТНОСТ
Коко Шанел несъмнено притежава много качества, за които да ú се възхищаваме. Както и редица други, които са меко казано съмнителни. Мисля, че най-привлекателната черта на малката французойка е нейната семпла елегантност, с която покорява не само много влиятелни мъже, а и целия свят. С прочутия си стил и силния си бизнес нюх успява да трансформира себе си от нещастно сираче в най-успешния моден дизайнер на всички времена, макар че по собствените ú думи никога не е обичала нито да скицира, нито да шие. Ако панталонът е любимата ви дреха, благодарете на Мадам Шанел, която толкова обичала спорта и ценяла собственото си удобството, че пренесла модели и текстили, които до този момент жените носили само, когато яздят да речем, в ежедневното облекло. Между двете световни войни мегазвезди като Марлене Дитрих и Катрин Хепбърн разхождали шик панталоните на Габриел на филмови премиери, което несъмнено е една от причините тази дреха да се наложи като задължителен елемент в дамския гардероб. Така че приносът на Шанел в модата далеч не приключва с малката черна рокля, сакото от букле без яка, изкуствените перли или прочутия ú парфюм.
КУРАЖ
Да събереш сили да признаеш пред себе си и целия свят мечтите си, а после и да ги последваш изисква много кураж. Кураж, който понякога дори граничи с безразсъдство, какъвто е случаят на известната авиаторка Амелия Еърхарт. Още в ранното си детството, малкото русо момиченце и сестра ú проявяват авантюристичния си дух като се катерят по дървета, събират и изследват червеи и играят футбол и бейзбол. На 23 годишна възраст Амелия лети за пръв път като пасажер и само две години по-късно вече е лицензиран летец. Водена от страстта си, тя поставя редица рекорди, става първия президент на международната организация на жените летци, пише три книги и подкрепя много млади момичета да преследват мечтите си в качеството си на кариерен консултант в Purdue University, Индиана.
Не мога да се въздържа от асоциацията, че дори произношението на фамилното ú име съдържа съдбата ú (air-въздух, heart-сърце). Никой не знае как завършва нейната история, тъй като изчезва в Пасифика при втория си опит да обиколи света, но може би точно поради тази причина образът ú продължава да е така магнетичен и очарователен. Амелия все още вдъхновява редица жени и мъже и съм сигурна, че ви е трудно да възпроизведете чертите на лицето ú, защото винаги изниква първо превъплъщението на Хилъри Суонк, нали? The real deal е тук.
ЛУДОСТ
Макар че за масовата публика Йоко Оно е позната най-вече като жената, която разделя Бийтълс, тя има редица други качества и постижения, заради които заслужава своята известност. Израстнала е в семейство на артисти, които се местят напред-назад от Америка до Япония и обратно. Макар баща ú да е концертриращ пианист с успешна кариера, тя съумява да утвърди собственото си име на развиващата се по онова време нюйоркска авангардна сцена в изкуството. Именно така се среща с Джон Ленън – на своя изложба в Лондон. And the rest is history. Йоко записва музика, рисува, прави пърформанси и подкрепя жени в беда по света като удвоява всяко дарение, което направите на Amnesty International (феминизъм до мозъка на костите ú). Макар да е противоречива, както всеки човек всъщност, за мене е безкрайно интересна, защото винаги търси начин да изрази себе си и не се страхува от собствената си лудост. Нещо, което мисля, че всяка от нас трябва да прави по-често.
ЛЮБОПИТСТВО
Мария Склодовска израства в окупирана Полша, където по онова време е забранено на местните жени да посещават университет. След доста лишения и труд нейната любознателност обаче я отвежда в Сорбоната, където се омъжва за Пиер Кюри, сменя името си на Мари Кюри и решава, че иска да бъде учен. Заедно със съпруга си започват да изучават в дълбочина радиацията, открита по-рано от Анри Бекерел. Така тя допълва Менделеевата таблица с качествено нов елемент – полоний (кръстен на страната ú). Усилията ú са възнаградени, когато става първата жена с Нобелова награда, споделена със съпруга ú Пиер и Анри Бекерел, а по-късно бива почетена с втора лична награда в областта на химията, тъй като успява да изолира и радиума като отделен елемент. Това я прави първата личност с две Нобелови награди в две различни области – физика и химия. Можеше и да не е така, ако шведският математик Магнус Густав Митаг-Лефлер не беше уведомил съпруга ú, че Академията планира да присъди наградата за физика през 1903-а на него и Анри Бекерел. Тогава Пиер настоява да впишат и името на Мари, тъй като основните идеи са нейни, а той само е помагал в изследванията. Хип-хип-ура за мъжете, които ни подкрепят и оценяват усилията ни!
Мадам Кюри не просто отдава живота си на науката, тя го губи заради нея и ú се налага да преживее много несправедливости, тъй като в началото на 20-и век е имало твърде много области, в които жените не просто не са били добре приети. Те просто не са били приети изобщо. По думите на наследниците си тя се посвещава себеотвержено на науката, водена единствено от своето любопитство, и в никакъв случай не искат да остане в историята като нейна жертва. So be it!
РЕШИТЕЛНОСТ
Когато в чинията ти има твърде много възможности (слава богу, това е ситуацията за повечето жени в голяма част от света в момента), изборът е адски труден. Ето защо намирам решителността за едно от най-важните качества, които жените притежават. Колебаеш ли се, не успяваш да доведеш нищо никога до край. Има решения, които вземаме само с интуицията си и такива, които изискват аналитична мисъл, но няма правилни и грешни решения. Има решения, които работят към момента и такива, които не работят. Ненапразно един руски журналист удостоява Маргарет Тачър с прозвището Желязната Лейди. Дори решенията, които е вземала в продължение на 11 години в качеството си на първата жена министър-председател на Обединеното кралство, да не са винаги работещи, тя твърдо стои зад тях. Не мога да не отбележа и последователността и упорството, с които гради кариерата си в политиката – област, в която жените обичайно (дори към настоящия момент) имат по-скоро представителна функция и рядко разполагат с такава власт. През 1950-а привлича медийно внимание като най-младата жена кандидат в листата на консерваторите. Необходими са ú обаче цели 9 години, за да успее да влезе в Камарата на общините.
ОТДАДЕНОСТ
Мая Плисецкая заема своето място в края на този текст, но държи специална позиция в сърцето ми. Отчасти защото винаги съм се възхищавала на грациозността на балерините, но повече заради своята отдаденост, с помощта на която търпеливо след дълги години усилен труд изчаква да я произведат в прима балерина на Болшой театър. Това признание се забавя не заради липса на талант или умения, а заради еврейския ú произход. Години наред семейството ú е обект на политически репресии, така че над нея самата тегне строга забрана да пътува извън страната. Разбира се, това е несъвместимо с престижната позиция на прима балерина преди Никита Хрушчов лично да отмени мораториума. Това се случва през 1960-а година, когато Мая е на цели 35 години – възраст, в която балерините по-често слизат от сцената, а не я завладяват тепърва. Въпреки враждебната политическа обстановка, напуска СССР едва през 1990-а година, но не спира да танцува, както и да се завръща в страната си. За последен път излиза на сцената на Болшой театър по случай своя 75-годишен юбилей, когато изпълнява специално създадената за нея балетна миниатюра „Аве Мая“ от Морис Бежар – същият хореограф, в чиято постановка на “Болеро” Плисецкая прави незабравима роля. Разплаква ме със своето съвършенство всеки път, когато я гледам. Да живее youtube!
В заключение
Това бяха моите осем жени и техните силни качества. Това беше моят начин да почета не само тези осем жени, а и стотиците други жени, водили битките, които не се налага да водим днес. Това беше моят осми март. Пожелавам ви да вярвате в себе си и да бъдете силни, за да отстоявате своите идеи и (с)мисли, да съумявате да бъдете опора за всички жени, които имат нужда от вашата подкрепа. Именно това е целта на този блог, затова и ще предоставя неговата малка сцена на други мои любими жени, които да творят тук в настоящия месец. Защото съм убедена, че нашата съзидателна енергия е тази, която движи света напред.
Алилуя!
