Ванина Кондова е моя приятелка повече от 20 години! Може да звучи стряскащо, но не е, защото всъщност се познаваме от училище и фактът, че сме прекарали последните две десетилетия заедно, не ни прави чак толкова стари. Освен мой скъп приятел, тя е актриса, сценарист и продуцент, или за да обобщя – артист! Тя не само е първата жена, която ми гостува в блога, а идеята изобщо тук да пишат и други жени беше изцяло вдъхновена от нея. Мислех си в коя секция да сложа текста й и тя самата предложи това да е DIY или “направи си сам”. Веднага се съгласих, продължавайте да четете, за да разберете защо.
Do It Yourself. Ето нещо, в което съм спец.
Аз правя много неща сама. Летя сама, спя сама, ходя на театър сама, спортувам сама, разсъждавам… сама, доколкото мога. Защото, като си попълвам формуляра за новите документи, все още ограждам същата графа за “положение” и името ми все така си се пише. Нямам съпруг, нямам деца, нямам даже и помен от гадже. И да, когато ми изгори крушката, сама си я сменям. Или си стоя на тъмно. “Стара мома” не ми пасва по две основни причини: не съм стара и със сигурност не съм мома. Аз съм “необвързана”, което звучи доста по-дипломатично от single, което звучи като пирон. 
И докато умирам да се самосъжалявам и да се чудя защо така ми се случва, точно пък на мен, роднините ми вече даже не се и чудят – те просто сумтят и повдигат рамене – предадоха се. А това е вече тъжно. Преди ужасно ме дразнеше постоянното им натякване за мъж и деца, мислех си как може, каква простотия, каква грубиянщина… А сега, като го няма това, споменът за тяхната загриженост ми е мил и леко се потискам от тишината, която ме облъхва, щом вляза в стаята, където до скоро са ме обсъждали.
А за да ме ободрят, някои приятели ми четат конско и намекват, че съм прекалено придирчива. Че съм гледала колко му е бял конят на принца, разбираш ли, колко му е лъсната бронята. Ми, съжалявам, но не искам принц, който не може да си избере кон и ходи напред-назад с някаква скапана, ръждясала броня.
Ако трябва да сме абсолютно честни, причината да съм DIY е тъкмо обратното: бях твърде не-придирчива, не изчаках да ме намери принцът с правилната броня и подходящия номер пантоф, а направо хукнах из гората да си търся късмета. А всички знаем какво се случва с младите дами, които тръгват из гората сами, привличайки погледа я с някоя ярка шапка, я с яркия си темперамент. Изобщо никакъв принц нито ме потърси, нито ме намери, само някакви космати лентяи излапаха цялата ми невинност. Може би тогава трябваше да съм ловец? Щом не чакаш, просната в дълбок сън, някой да те намери, олигави и следователно спаси, трябва да тръгнеш по чукарите с въоръжение. И проактивност, дето се вика. Нали това са стереотипите: жена-принцеса, или жена-воин…
Проблемът е, че природата ми е друга. Не съм принцеса, сто процента. Никога не бих усетила едно тъпо грахово зърно изпод хиляда юргана. Не съм и ловец, сори. Един-единствен път ходих за риба, улових една, пожелах си желание и я пуснах обратно. Аз съм блейка. Ходя из тази гора, наречена живот, и зяпам. Гледам лъчите, как се провират между високите клони и мечтая за всичките други невероятни места, където слънцето днес е било. Разглеждам кората на дърветата и си мисля колко хора ли са минавали оттук, какво ли са мислили, накъде са пътували. Подритвам шумата, събирам шишарки и си свиркам. Кой в такива моменти изобщо би се сетил за генералната необходимост от принц?
Разбира се, известна доза самосъжаление е необходимо. То те тласка напред. Както и страхът (особено този, че ще свършиш с 20 котки когато и една те плаши). Но ако оставим страха и самосъжалението за момент настрана, както и всичките невъзможни очаквания, които имаме към себе си и добавим малко надежда, че някъде съществува някой окъснял, поспалив блейко, бихме могли да погледнем на цялата ситуация от различен ъгъл и да обърнем монетата. Дори би могло да се каже, че “направи си сам” животът си е доста добър и да си необвързан има своите категорични плюсове. Ето някои примери:
1. Пътуваш бързо и евтино
Можеш да тръгнеш когато си решиш. Купуваш само един билет. Трябва да облечеш и опаковаш само себе си. Освен това, ако се замислиш, със сигурност познаваш поне един човек, който живее в поне една друга страна. Когато си сам, можеш да им спиш на дивана без да си в тежест (и без да си си в тежест). Аз много ходя на гости у приятели. Радват ми се. Или поне така си мисля, щом още ме канят. Гледам да им се отблагодаря като ги забавлявам, защото съм доста уверена, че за повечето от тях представлявам някакъв особен вид атракция.
2. Ходиш на кино и гледаш само каквото искаш
Ти си плащаш билета, ти си поръчваш музиката. Мога да изгледам всички европейски драми, от които имам нужда, без да се налага да се пазаря. И мога да си изляза по средата на филма и да ходя да ям сладолед когато си поискам.
3. Не трябва да готвиш.
Да, можеш, ако искаш. Но ако не искаш – не трябва. Може да ядеш само салати, или само мазно, или само хляб и никой няма да те обвини в нещо повече от мързел. А и няма кой да те обвинява. Единственият въпрос, който е необходимо да си зададеш е: “Какво ми се яде днес? На мен, само и единствено на моята собствена личност? Изобщо, яде ли ми се достатъчно, за да се занимавам да включвам печка?”
4. Имаш цялото легло за себе си.
Никой не те блъска, никой не те рита, никой не ти взима завивката. Никой не ти кашля в ухото. Никой не ти хърка. Никой не те буди, защото хъркаш. Изобщо никой не те буди, докато сам не станеш заради алармата, която сам си си навил, за когато на теб ти трябва.
5. Постоянно откриваш собствените си неочаквани таланти.
Трябва да се окачи климатик? Трябва да се построи уеб сайт? Колата е замръзнала? Трябва да се пренесат тухли? Нещо мазно се е разтекло зад хладилника и всичко трябва да се размести? Ти трябва да се преместиш на другия край на града, или на другия край на света? Пф. Нищо не може да изплаши една необвързана жена. Неволята е нещо невероятно, най-сериозният и всъщност единственият източник на самочувствие, който аз признавам.
6. Ако попаднеш на детски рожден ден, можеш да си тръгнеш.
Да, когато едно дете повърне върху теб, ти можеш да станеш, да си тръгнеш и никога повече да не го видиш. Когато си в компанията на дете и то не прави това, което искаш, няма нужда да го чистиш, успокояваш, молиш, заплашваш, или търпиш. Просто изчакай родителите му да се върнат и си тръгни. А като се прибереш, вземи си топла вана, вдигни си краката, пусни си филм, сипи си чаша хубаво вино и се усмихни.
7. Когато говорят за “детето”, имат предвид теб.
Да, нелепо е. Ти си голям човек. Може би дори зрял човек. Но така или иначе, макар и неволята да те е научила на толкова много невероятни неща, след теб по-малък няма и ти все още носиш най-важната титла наоколо. Докато това е така, те ще ти досипват, те ще те водят на сладкарница и най-важното: ще ти напомнят да си вземеш връхна дреха.
Така че, необвързано другарче, възползвай се от всички тези преимущества сега. Разбирам какво е усещането да си сам в тази джунгла. Знам как ти се иска най-накрая да дойде моментът, в който поглеждаш в нечии очи и разбираш, че този човек не се е отбил само за малко, а е тук за цялото пътешествие, че с този човек няма да си играете на принцове и принцеси, или на стражари и апаши, а ще крачите заедно и ще си помагате с раниците. Повярвай ми, разбирам колко ти се иска да гушнеш едно малко същество и да знаеш, че то е твое и ти си го създал и поне едно нещо е направено както трябва. Но, междувременно, нека живеем този живот. Такъв, какъвто е. Без да чакаме разрешение. Без да чакаме покана. Без да чакаме. Такъв, какъвто сами си го направим.
А, обвързаните, стига сте се оплаквали.
Благодаря на Ванина за участието, а на вас, че стигнахте дотук. Сигурна съм, че сте се забавлявали (single или не), защото силата на Ванина е в комедията, макар наскоро да я гледах в не толкова смешния “Денят на бащата” по БНТ.
Очаквайте още гостувания от други интересни жени. До скоро,
