За решенията и gut feeling-а

На днешния ден стават точно седем години от решение, което промени живота ми. Решение, което взех само и единствено на база на своя gut feeling. Без да слушам никого, без да се опитвам да рационализирам всичко в живота си, просто почувствах, че е време да затворя една страница и да продължа напред. Без да знам посоката, пътя, без ясна идея какво идва след това, напуснах добре платената си мечтана работа като графичен дизайнер в списание.

Може да го наречете импусливно решение, защото нямах план Б, даже нямах никакъв план. Признах, че не съм щастлива от живота си така, че не обичам работата си както преди, взех решението, на следващия ден отидох на работа, попълних необходимата документация и пуснах във фейсбук едно любимо парче на Дейвид Боуи Changes, с което прегърнах промените, които щяха да се случат поради това решение, макар да нямах никаква представа какви точно ще са те. Като начало, прекарах следващите 5 месеца на ръба на финансовото оцеляване. Издържах се от обезщетението на фонд “Безработица”, вземах заеми от баща си със свито сърце, търсех работа, въпреки че не знаех какво точно искам да правя по-нататък в живота си. Имах моменти, в които бях супер потисната и неуверена, разбира се, но всеки ден беше различен от предишния. Всеки ден идваше със своето предизвикателство. Освен това обаче имах възможността да прекарам цял месец от лятото си на морето, да се забавлявам без да мисля за несигурното си бъдеще, за грешките и провалите си. За пръв път разбрах какво е да спиш под звездите, да лягаш с шума на вълните, да се будиш от изгрева на слънцето, да не се къпеш 10 дни, без да има значение дали и на какво миришеш. За първи път разбрах какво означава наистина да си почиваш, да се откъснеш от света и да се слееш с природата, да не мислиш за нищо друго, освен за тук и сега. Влюбих се в съпруга си, оженихме се две години по-късно през август, а от тази любов се роди нашият син Лука. И продължават да се раждат и други яки неща 🙂 Направих и рязък професионален завой, малко неочакван дори за мен самата, но той ми даде възможност да разкрия черти от себе си, за които не бях подозирала, дори, и най-вече, пред самата себе си.

Всичко това благодарение на едно-единствено решение – решението на червата. Тъпо и неразумно, но за сметка на това най-доброто и единственото правилно решение за мен. Това не е равносметка, а просто малко напомняне да следвам червата си по-често. Защото никога не съм съжалявала за решение, взето от тях.

Вечно ваша,

Снимката е импресия на краткия момент преди сутрешната буря на Карадере от лятото на 2010-а
Share:

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *