Сребърна
Кой не е чувал за Сребърна? Кой не е бил там? Аз. Тъй като се намира в кажи речи възможно най-отдалечената част на страната, спрямо моето местоположение, от дете искам да отида там, но никога не ми се е удавало случай. Това беше и главната цел в нашето северно пътешествие. Дойдохме там от Русе, а после се отправихме към Северното Черноморие. На място установихме няколко неща:
- Резерватът е по-голям, отколкото си го представяхме
- Сезонът на пеликаните (основната атракция и причина изобщо мястото да е резерват) определено не е в края на лятото. Най-подходящото време за посещение е в началото на лятото, когато птиците са стотици, а не единици. Все пак успяхме да видим няколко от панорамата на музея с бинокъл, но основната флотилия беше отлетяла към Африка по Виа Понтика минимум седмица преди ние да кацнем в Сребърна.
- Комунистическият музей е доста добре издържан като архитектурен стил, интериор, информация, експозиция. Първоначално не планирахме да го посетим изобщо, но в крайна сметка, смятам, че определено си заслужаваше
- Панорамите са внушителни, но трябва да се изкатериш до съответните точки, от които се разкриват
- Пътят до Дунава е дълъг за собствен ход (особено с тригодишен в групата), но ако е валяло не става за кола
Иначе селцето, до което се намира резерватът, е по свой собствен начин особено чаровно и поетично. Хората са мили и гостоприемни. Ние спахме тук, а една баба по улицата ни заговори и ни напълни торба с екологично чисти сини сливи, които бяха вълшебни. И макар да не успяхме да осигурим на детето желаните пеликани, преживяването си заслужаваше и денонощието, което прекарахме там, беше много приятно за всички ни.
В заключение, ще трябва да направим и друга визита, ако искаме да видим къдроглави пеликани (Сребърна е лятна къща за приблизително една трета от световната популация).
Вечно ваша,
