Северното Черноморие

Човек може да си почива по два начина според мен – като се излежава на някое приятно и тихо местенце или като си скъса гъза от път.

След като посетихме Русе и резервата в Сребърна, решихме да дадем още един шанс на Черно море и се отправихме към най-северното населено място в страната, а именно Дуранкулак. Първоначално не бяхме съвсем сигурни дали искаме да отседнем в старият занемарен къмпинг Космос или в чисто новия, добре уреден къмпинг в Крапец. Но след като посетихме и двата, все пак се завърнахме на спиращите дъха гледки от плажа на Дуранкулак, където направихме своя базов лагер и в следващите няколко дена просто обикаляхме населените места на Северното Черноморие. Най-хубавото там е, че накъдето и да погледнеш виждаш само природа, за разлика от Южното Черноморие, където наляво и надясно от морето имаш възможност да се наслаждаваш предимно на не дотам привлекателни бетонни комплекси или в по-добрия случай сгушени селца. Това е само една от причините, които ни насочиха към Гърция още преди години.

Обаче Севера е друга работа – по-малко хора, по-ветровито време, по-негостоприемна природа, по-сурови пейзажи. В Дуранкулак направихме още един опит да зърнем къдроглави пеликани, макар че вече знаехме, че са си тръгнали. Така се натъкнахме на археологически паметник на Големия остров в Дуранкулашкото езеро.

После тръгнахме към Шабла. Новият концесионер на плажа любезно ни уведомява, че този плаж съставлява цели 22% от общата площ на цялото ни Черноморие и ни моли да го пазим чист. Въпреки това сравнявайки с предходното ни посещение на Тузлата преди седем години, ми се стори по-мръсно, старият къмпинг на плажа е превърнат в паркинг, а точно зад дюните са изникнали нови почивни домове. За щастие, архитектурата им няма нищо общо с монументалността на социалистическия панорамен ресторант към къмпинга – все още действащ, макар и в ужасно състояние.

Въпреки всичко това, Шабла си остава доста приятно място за почивка с деца. От гореспоменатия първи тип. Искахме да видим и прословутия Шабленски фар в рибното селище, така че карахме в тази посока, така или иначе беше по пътя към следващата ни точка. Макар и рибарско селище, зоната има някакъв свой индустриален чар, който обаче е на път да бъде погубен с проекта за естетизация, който общината е подела през 2013-а. Разни хора – разни естетики. В моята представа за естетика определено не присъстват сергии с кичозни ръчно изработени сувенири. А там такива имаше цели две. Продавачките ни нападнаха още със слизането от колата, тъй като бяхме единствените хора в радиус от 500 м. Не ми се размина покупката на пластмасово пръстенче за левче, но детето изяви желание да направи подарък на момиченце от детската градина и трябваше да преглътна кича в името на социалните му взаимоотношения.

По време на разходката ни времето рязко се промени, така че бързо скочихме в колата и се отправихме към следващото село – Тюленово. Да, името му идва от тюлените и селото го носи от времето на Крайовската спогодба, когато се е разделило със старото си турско име. Сега там има турски къщи, но тюлени – не. През 42-ра явно съчетанието от прибой, ниски скали, пещери и ветрове е било благоприятно за изчезналия от нашето Черноморие животински вид.

Сигурна съм, че Тюленово си струва да се посети поне още веднъж за по-дълго, защото има още какво да изследваме, но в този ден не разполагахме с повече време, така че по-задълбочените наблюдения остават за друг път.

Вечно ваша,