Добре дошли в сезона на тиквите! Не се сещам за друг плод, който така добре да описва есента. Като добавим и факта, че през останалата част от годината, тиква можете да намерите само в консервирано състояние, не виждам причина да не завъртим една супа, чийзкейк, печена тиква с мед и орехи или пък мъфини. Днешния пост е посветен именно на последните.
Бях провокирана да ги приготвя от прекалено високите цени на мъфините, които ми бяха нужни, за да заснема друг блогпост, посветен на Хелоуин. По принцип това, което винаги ме затруднява в домашните мъфини, е глазурата им. Никога не успявам да я докарам като купешката. Но макар и да не са чак толкова фотогенични, бяха страшно вкусни. Рецептата, която предстои, е адаптирана от тук.
ЗА ТЕСТОТО:
- 1 1/2 ч. ч. бяло брашно
- 1 ч.л. сода бикарбонат
- 1/2 ч.л. сол
- 1 ч.л. канела на прах
- 1 ч.л. джинджифил на прах
- 1 ч.л. индийско орехче на прах
- 100 гр. размекнато масло
- 1 ч. ч. бяла захар
- 2 леко разбити яйца
- 3/4 ч. ч. сварена и пасирана тиква
ЗА ГЛАЗУРАТА
- 250 гр. размекнато крема сирене
- 100 гр. размекнато масло
- 1/4 ч. ч. сварена и пасирана тиква
- 3 ч.ч. пудра захар
- 1 ванилов екстракт
- 1/2 ч.л. канела на прах
- 1/2 ч.л. джинджифил на прах
- 1/2 ч.л. индийско орехче на прах
ПРИГОТВЯНЕ
В средно голяма купа смесете сухите съставки за тестото и разбъркайте с вилица или бъркалка за яйца, за да може содата да се смеси добре с брашното. Дръпнете настрана. В кухненския робот смесете маслото и захарта. По принцип мисля, че може да се приготви и с пълнозърнесто брашно и кафява захар, но не очаквайте особено бухване на самите мъфини. Добавете леко разбитите с вилица яйца и пасираната тиква и смесете отново. Изсипете в голяма купа, добавете сухите съставки от средната купа и разбъркайте с шпатула до получаване на еднородна смес с консистенция като за кекс. В оргиналната рецепта се добавя и мляко накрая, но аз го пропуснах, тъй като тиквата ми беше току-що сварена и доста сочна, така че не се наложи да разреждам сместа. Ако вашето тиквено пюре е по-гъсто, може би е добре да сложите и млякото. Ако пък сместа ви на финала е по-течна, не се притеснявайте да добавите още брашно. Пригответе форма за мъфини и слагайте смело малко над средата. Ако ползвате пълнозърнесто брашно и кафява захар, можете да напълните формите до горе. Сместа с бялото брашно бухва доста повече. На мен ми се наложи да режа горната част на мъфините, за да мога да сложа глазурата.
Докато се пекат мъфините, можете да приготвите глазурата. Аз смесвам в робота първо маслото и крема сиренето, после тиквата и ванилията, след което добавям сухите съставки – в случая пудра захар, канела, джинджифил и индийско орехче и разбивам с кухненски робот. Вероятно с ръчен миксер би се получило по-добре, но не съм кой знае какъв кулинар и затова малките електрически уреди и сладкарските ми принадлежности са минимизирани до краен предел. Прибирам глазурата в хладилника, вадя мъфините от печката и ги украсявам когато са вече изстинали, а глазурата е стегнала. Най-добре е за целта да се използва сладкарски пош със съотвения накрайник, но аз използвах обикновено найлоново пликче, чийто край отрязах, тъй като отдавна не се беше случвало да пека мъфини и не разполагам с нужните атрибути за декорацията им. За да компенсирам фиаското, боднах по едно цяло орехче и клечка с черна панделка, която би трябвало да е прилеп. Е, разбира се, глазурата се разтече, но пак бяха вкусни.
Ако знаете как да подобря външния вид на глазурата, моля споделете!
Вечно ваша,
