Спомените ми във фейсбук любезно ме подсетиха за този така приятен есенен десерт – чийзкейк с тиква. Бях убедена, че съм записала рецептата, но така и не я открих. Трябваше да я съчиня по картинка – снимки, които правихме с Alex Orange преди точно три години. Тогава този чийзкейк предизвика такъв фурор, че съм сигурна, че съм го правила поне още 2-3 пъти, макар и да не намерих писмена следа.
И така, сетих се, че исках да направя веган чийзкейк, но ми се стори прекалено сложно да търся заместител на крема сиренето, така че в крайна сметка се задоволих със здравословен невеган чийзкейк. Това ще рече, че в този сладкиш няма захар или брашно. Блатът е елементарен и бързо го възстанових, но докато наглася пълнежа като преди, вероятно ще трябва да го изпека поне 3 пъти. Все пак, ето рецептата, по която го приготвих за тези снимки:
Необходими продукти:
За блата:
- 400 грама обезкостени фурми
- 200 грама смлени орехи
- щипка сол
За пълнежа:
- 500 грама крема сирене (4 пакета), макар че следващият път ще го направя с 5
- 250 грама сварена и пасирана тиква, тиквата също бих увеличила на 400 грама
- лъжица мед
- 1 ч.л. индийско орехче
- 1 ванилия
- 2 яйца, които следващият път ще направя на 3
Начин на приготвяне
- Започнах с фурмите, които поставих в кухненския робот и смлях с приставката с ножа, докато не получих лепкава топка.
- Извадих топката от робота и я оставих настрани. После използвах същата приставка, за да смеля орехите с щипка сол.
- Върнах топката при малките парченца орехи (не е необходимо да са фино смлени, просто да са на по-малки парчета) и разбих със същата приставка, докато не получих еднородна смес. “Тестото” не трябва да е нито прекалено лепкаво, нито прекалено ронливо. Ако се рони, добавете още фурми, ако лепне, още орехи. Накрая трябва да можете да оформите топка от него между пръстите си.
- Очертах дъното на форма с падащи стени (моята е 26 см, но смятам, че с 23-сантиметрова ще се получи по-добре, на моят чийзкейк му липсваше височина) върху хартия за печене и върху този кръг разстлах получената смес. Разполагам с какви ли не приспособления за целта – дървено валяче, силиконова шпатула, но най-ефективният трик е да направите разстилането с дъното на чаша. Увийте я в остатъка от хартията за печене и започнете да притискате от центъра към крайщата на формата. Понеже направих и четири мини чийзкейкчета в керамични форми за крем карамел, мога да споделя, че това също е добър вариант за печенето на чийзкейк. Тъй като диаметърът на тези форми е далеч по-малък притиснах “тестото” с пластмасова бебешка лъжичка.
- Прибрах формата в хладилника и започнах да приготвям пълнежа. Първа разбих крема сиренето на пухкав крем с помощта на пластмасовата перка с дупки в робота. Подозирам, че с бъркалки с ръчен миксер ефектът ще е по-добър, но не разполагам с такъв. Когато правя чийзкейкове, използвам най-обикновеното българско крема сирене. Много кулинари съветват да използваме “филаделфия”, но истината е, че аз не намирам някаква съществена разлика, освен в цената, разбира се. Бихте могли да използвате и извара, cottage cheese (което според мене е много близко до изварата като вкус и консистенция) или дори скир. Аз обаче харесвам българското крема сирене не само заради разумната му цена, а и заради леко соления му привкус. Той дава възможност да се балансира доста сладката основа на чийзкейка.
- След като разбих сиренето на пухкав крем, добавих сварената и пасирана тиква. Това е звездата в този чийзкейк, така че не пренебрегвайте качеството на тиквата, която ще използвате. Обикновено я варя на пара, тъй като ако я варя във водата, тя поема част от нея и губи собствената си плътност, а това е важно за консистенцията на нашата плънка. Също така предпочитам да сваря и пасирам тиквата няколко дни предварително, прехвърлям я гореща в буркан и затварям, по този начин тя се стерилизира и мога да я използвам в рамките на следващата седмица-две, ако я държа в хладилник.
- Към сместа от крема сирене и тиквено пюре прибавих меда и сухите съставки – индийско орехче и ванилия. Разбих отново за 10 секунди. Не ми дава мира цветът на плънката от преди три години. Той е бил доста по-интензивен и не мисля, че това е само заради вида на използваната тиква. Сега купих нарязана от плод и зеленчука, която съм почти сигурна, че е била цигулка, а миналия път помня, че се борих да режа кестенка. Възможно е в предишната рецепта да съм слагала и шафран, така че следващия път възнамерявам да добавя една лъжичка, за да опитам.
- Накрая счупих яйцата едно по едно и след всяко разбивах отново за няколко секунди. Важно е да не се престаравате в тази част, тъй като ако преразбиете яйцата, има опасност чийзкейкът да се напука. Не че това е чак такъв проблем, само отблезвам.
- Извадих формата с блата от хладилника, излях пълнежа отгоре и го разпределих равномерно с помощта на силиконова шпатула.
- Пекох във фурна на 150 градуса за около 90 минути.
- Извадих от фурната и оставих чийзкейка да добие стайна температура (приблизително 30 минути) преди да го прибера в хладилника за поне 6 часа.
- Сервирах с млечен карамел, парченца ядки (най-добре орехи, но всички орехи, с които разполагах, отидоха в блата) и чаша ароматен чай.
След всичките тези 12 точки сигурно рецептата звучи като като за напреднали сладкари. Но не е. Аз също често се притеснявам как ще изглежда сладкишът/тортата/ кейкът/паят на финала и затова изобщо не се захващам, а всъщност важен е не външният вид, а вкусът. А той със сигурност ще бъде по-добър от всеки красив артикул от сладкарницата, най-малкото защото знам какво е съдържанието и качеството на продуктите, които влагам в собствения си сладкиш. Наистина сладкарството е майсторлък, но не мисля, че трябва да робуваме чак толкова на външния вид на печивата си. А и с всеки следващ, ставаш по-добър, нали така?
Вечно ваша,
