С Яна Христова се запознах в един от най-турбулентните периоди в живота си – година и половина след като станах майка и се върнах на работа. По принцип съм много резервирана към новите хора в обкръжението си, но с нея се сприятелих почти веднага, въпреки чувствителната ни възрастова разлика. Тя е социално активен млад човек с постоянна работа в рекламата и разнопосочни лични интереси и хобита – запален пътешественик, разказвач на истории, събирач на хора, философ, анализатор, доброволец, фотограф… a pure diamond! Пали се бързо по нови идеи и работи неуморно за тяхната реализация. Предполагам, че я обичам толкова, защото по някакъв начин ми напомня за моето по-младо аз, но в по-добрата му версия. Но стига съм говорила за Яна, ще оставя поезията във фотографията ú да го направят вместо мен. Enjoy!
Яна гастролира не за първи път в този блог – неколкократно се е случвало да е единственият “винаги готов картоф” да допринесе със снимки към постове ми. Беше ми изключително приятно този път аз да снимам нея. Още от артистичните ú работи можете да откриете тук и тук, а постовете на другите ми месечни гости са тук.
Вечно Ваша,
