В традиционното време за равносметки, не можах и аз да се спася от своята. 2017-а беше една добра година. Освобождаваща.
Започнах я като направих място за нови неща в дома си, завършвам я, правейки ново място и в душата си. В началото се освобождавах от ненужни дрехи и вещи. Във втората й половина започнах да се освобождавам от хора, ангажименти и планове. В идващата година искам да се освободя от завишените си очаквания към всичко и всички (включително себе си) и просто да ми е густо.
През 2017-а пътувахме, опростявахме, обновявахме, създавахме. Това си пожелах, когато приключвах много трудната за мен 2016-а. Това и направихме. Никога не съм вярвала, че краят на годината ни въвежда в нов етап. Краят на годината е просто разделителна линия, на която можем да отбележим напредъка си, защото целият ни живот е път. Понякога сме на върха, друг път на дъното, но важното е никога да не спираме. За 2018-а си обещавам да спра да се опитвам да бъда перфектна, да спра да се опитвам да бъда най-добрата, да спра да се опитвам да задоволя всички около себе си. Може да казват, че от опит глава не боли, но от такива опити може да получиш силен световъртеж. Толкова силен, че да забравиш кой си и какво искаш от този живот. Какво наистина искаш. От опит го казвам.
На финал: благодаря ти 2017-а за уроците и възможностите. Пито – платено. А сега, без грандиозни планове, но с пайетена рокля и червено червило, отивам да вляза смирено в 2018-а. Наздраве!
Вечно ваша,
