Трябва да е минала повече от година, откакто не съм влизала тук. Животът напоследък беше доста хаотичен, но по един много симпатичен начин. Не оставаше много време за писане. Наскоро обаче ми се наложи да разкажа тази история накратко, и понеже кратката форма не е моето нещо, тук реших да оставя дългата ѝ версия. Това е история за пътешествие, истинско и автентично, криволичещо, но и логично. Това е историята на Note it! – бранд, създаден от пишещи хора за пишещи хора.
Та така, всичко започна преди точно 20 години, когато през лятото между първи и втори курс като студент в специалност книгоиздаване в СУ “Св. Климент Охридски” се озовах на стаж в една от най-старите софийски печатници – “Образование и наука” (създадена през 1881-а година). Остана ми натрапчивият спомен от силната миризма на мастила и оскъдно осветеното помещение, където на дълга маса седяха жени, които шиеха книги. В онзи момент буквално с тялото си изпитах страх, че същото ме чака и мене до края на живота ми, но нещата се наредиха другояче и професионалният ми път пое в друга посока – друга, но не много по-различна.
The dream job
В деня след дипломирането си, станах и отидох на работа в редакцията на вече несъществуващо модно списание. Това обяснява защо тук ви занимавам с гардероба си може би. Там срещнах Дима, която и вие сте срещали в този текст. По онова време тя беше опитен редактор, а пък аз тепърва щях да се уча на графичен дизайн. Бързо се сприятелихме. Покрай тази работа (и следващата, където отново работихме заедно в друга редакция) имах възможност спорадично да се “наслаждавам” на миризмата на мастила още 5-6 години, след което се насочих в друга сфера на дизайна и започнах работа като търговец в шоурум за висок клас мебели и аксесоари за дома. Само две години по-късно обаче на визитката ми вече пишеше “акаунт мениджър” в рекламна агенция – кариерен завой, който не съм очаквала да взема, но пък ме върна към работата с печатници, макар и под друга форма.
Творческият отдушник
През 2014-а година по време на първата си бременност, провокирана от търсенето на съпруга ми на малко тефтерче, което да носи в задния си джоб, и личната си необходимост да правя нещо с ръцете си, извадих хартии, ножици, игли и конци и съших книжно тяло с необходимия обем и формат. Оказа се не само, че шиенето на хартиени изделия не е страшно, а дори е приятно. Точно като майчинството, с което се сблъсках в същата тази година.
В следващата година разработих още няколко модела: пазителят на спомените (албум за снимки с листа за писане), сетът за художници (подвързия от мека естествена кожа с джоб, държачи за писалки и място за скицник) и дневникът на пътешественика (подвързия от изкуствена кожа, в която се прикрепват няколко ръчно ушити тетрадки посредством ластици). Последният модел беше създаден в отговор на личната ми нужда да събера всичките си страни в едно тяло – да мога да скицирам, но и да пиша, но също така да мога и да планирам и да си правя списъци със задачи. Дотогава винаги ползвах по няколко тефтера едновременно – всеки с различно предназначение и фукция. Все се оказваше, че съм някъде, където ми е нужен някой от тия тефтери, а аз не го нося. Защото кой нормален човек носи килограм хартия в чантата си?
Много хобита и все ги превръщам в работа
За да се похваля с новите си умения, направих един албум във фейсбук със снимки на тефтерите и наименование Note it! и неочаквано започнах да получавам поръчки от приятели и познати. За година и половина успях да осъществя около 100-ина продажби на този “хитов” продукт, който дори беше забелязан от онлайн изданието на Капитал Лайт. Всичко това се случи напълно органично. Е, имаше и малко маркетинг. Търсех му име на този проект и Дима ми каза: “Ти го имаш, ето го, Note it!”, написах го на лист хартия, сканирах, векторизирах (защото първо съм графичен дизайнер, нали не сте забравили?) и се оказах в етап едно на разработването на корпоративна идентичност: лого и фейсбук страница (защото също така съм и акаунт мениджър в рекламна агенция).
Така започнаха да идват и първите поръчки от непознати. Изработвах всичко на ръка, докато детето спеше. Приятно хоби беше, но с края на майчинството и завръщането ми към офисната работа, се оказа, че не мога да отговоря на търсенето, радостта от създаването на нещо ново и интересно се беше превърнала в досадно шиене на изкуствена светлина, и постепенно започнах да отказвам поръчки. Вдъхновителят на хобито (известен още като мой съпруг) ме подканваше да отпечатам един тираж и да не се занимавам повече с манифактура, но тогава може би за мен периодът беше такъв – исках да правя всичко с ръцете си.
Решението за края на Note it! взех много лесно, защото по същото време с Дима имахме друг страничен проект, за който е ставало дума тук. Та просто пренасочих творческата си енергия и посветих свободните вечери на този хоби-бизнес, стартирал в средата на 2011-а и прекратен по взаимно съгласие в края на 2016-а.
Новото начало и Semplice Workshops
В 2016-а и 2017-а с майчинството, отговорната и стресираща работа и страничния бизнес преживях тежък бърнаут и се наложи да намаля темпото. Така след края на Note it! и fабриката, оставих и сигурната работа и в началото на 2018-а минах на свободна практика, за която с години ми беше трудно да намеря фокус и дефиниция – понякога още не съм сигурна графичен дизайнер ли съм, интериорен ли, декоратор ли, стилист или пък търговец, предприемач, блогър или нещо съвсем друго.
В края на същата тази година, по идея и с емоционалната подкрепа на Дима, направих първата си работилница за възрастни. Толкова ми хареса да съм и учител, че оттам насетне с каквото и да се захвана, все на работилница го обръщам, та така станаха цяла серия, която даже получи име (и лого, разбира се). Semplice Workshops – тричасови събития, на които хората се социализират и релаксират чрез изработването на занаятчийски продукти по мой дизайн със своите собствени ръце. Понеже от опит знам как ръчният труд избистря ума, съм приела за своя лична мисия да вдъхновявам и окуражавам и другите да ползват ръцете си за съзидание, а не само за скролиране, цъкане и щракане по клавиатури.
Втората ми бременност ми даде време и вдъхновение да търся други начини да се изразявам, които доведоха до нови бизнес начинания – открих текстила и работилниците станаха за макраме. Разбира се, винаги ще продължавам да правя любимата си тема с венците.
Завръщането към Note it!
През тия години обаче все се намираше някой да ме пита: “Ама ти защо спря да правиш тефтери?” Не само че нямах готов отговор, а се дразнех още повече, когато видях, че други хора правят модел с три различни тетрадки, които можеш да носиш винаги със себе си в едно тяло. Накрая си дадох сметка, че спрях, защото сама не мога да го направя повече от хоби, а от хобитата си бързо се отегчавам и съответно не съм склонна да се инвестирам в тях след като премине фазата на любопитството.
Така стигнах пак кажи-речи на същото място, от което тръгнах, и когато един ден Дима ми каза: айде да направим тефтер заедно, го приех като знак. Когато записах личното си целеполагане за 2022-ра година, там се намести възраждането на Note it!, макар че в началото не бях съвсем сигурна какво и как ще направим. Важното беше да го правим заедно. Защото вярвам, че в бизнеса, точно както и в живота човек се нуждае от партньор, който да го допълва и балансира. Шест месеца по-късно сме готови да ви покажем това, върху което работихме заедно от началото на годината, и искрено се надяваме да ви хареса, колкото и на нас.
Може да е дългоочакваната криза на средната възраст, за която съм говорила тук, но може да е нещо, което ще има смисъл и стойност и за вас. Каквото и да е, ще се радваме да ви видим и на сайта ни, където ще можете да следите всички новости около нашия световно неизвестен бранд (засега) Note it!, да се запишете за работилница (да, ще има и работилници) и разбира се да се сдобиете с един супер лек, стилен и практичен аксесоар, който вярвам бързо ще заеме своето място в чантата и живота ви.
Благодаря ви за вниманието!
Вечно ваша,
