Не се заблуждавайте от снимката. Не съм толкова уверена и целенасочена.
Объркана съм. Не знам откъде да започна. Но все пак трябва да започваме отнякъде, нали? Всяка история има начало и край. Сложих точка на доста трудна година – лутах се, крещях, блъсках се в стени като подивяло животно (фигуративно казано, за щастие), не знаех какво да правя с живота си. Няма проблем, на всеки се случва, всеки минава през някоя-друга криза в живота си. Но как излиза от нея? Не просто как, а като какъв човек си тръгва от онова тъмно, душно място, на което е бил. Предполагам, че всеки намира сам своя път напред. Или може би всички минаваме през сходни терзания. Кой говори за онези тъмни чекмеджета на душата си обаче? Кой се осмелява да каже на всеослушание: veni, vidi, non vici. Без патос, без нравоучения, без наставнически тон, честно и откровено. Истината е, че започвам от кота нула. Като доста неудовлетворен човек. На всички нива. Започвам да строя наново щастието си. Макар че който ме познава лично, би си казал, че нямам причина да бъда нещастна. И вероятно ще е прав. Имам дом, семейство, добра работа, здрав и любопитен син, любящ съпруг. И все пак нещо не ми е наред. Де да знаех какво точно… Бих го променила. След като родих сина си, всичко в живота ми започна да се променя. Уви, не към добро. След първоначалната еуфория и мощния ритник в задника, който ти дава майчинството, дойде депресията. Следродилна ли е, криза на 30-те ли е, какво е се питах ежеминутно и колкото повече се опитвах да изляза от този тунел на собственото си неудовлетворение, толкова повече започвах да се убеждавам, че не мога да се справя сама. Само че мога. Всеки може. За да го направи обаче, трябва да се обърне навътре към себе си. Да остане насаме, да си зададе въпросите, чиито отговори знае, но не иска да признае. Дори пред себе си.
Започвам новата година с нова надежда и с ясна представа коя съм аз и какво искам от себе си. Аз съм нетърпелива, припряна, ентусиазирана, емоционална и понякога невъздържана (дори често изглеждам в очите на другите невъзпитана), разхвърляна и непоследователна. Мога да продължавам този списък, но като начало, ще работя върху тези качества. И най-вече върху способността ми да се затрупвам с излишества, от които нямам нужда. Основната ми цел за 2017-а е да опростя живота си. Да се отърва от всичко, което ме кара да се чувствам зле и да правя повече неща, които ме карат да се чувствам щастлива. Това ново начало, което нарекох la vita semplice (от итал. простият живот), поставям в синхрон с китайската нова година – годината на огнения петел. Разбирате, че ще се простирам от Средиземноморието до далчения Изток. Минимум.
Вечно ваша,
