На първи юни по стара традиция се впускаме в излишни разходи, с които да зарадваме децата си, изразяваме носталгични мисли за своето собствено детство, сравняваме го с това на сегашните деца, родители кръстовсват шпаги с неродители и изпадаме в дълбоки философски размисли за смисъла на живота. И аз не останах по-назад.
Първи юни бил денят на детето. За мен като родител всеки ден е ден на детето (ми). Какво всъщност означава това? Опитвам се да бъда възможно най-добрия родител като пазя наследството си – моето четиригодишно дете и трийсет и четири годишното дете в мен. Отговорността за физическото оцеляване и психологическото развитие на първото е споделена, но второто е само и единствено моя грижа. Отношението на всички ни към тези две деца обаче е от обществена значимост.
Като родител често получвам в най-добрия случай съвети, в не толкова добрия укорителни погледи или сгълчаване. Все някой има какво да сподели за подхода ми на възпитание, за моята неангажираност или за прекалената ми инвестираност в детето ми. Окей, заповядайте! Който има нужда, нека каже каквото има нужда. Аз обаче избирам да не се влияя от чуждото мнение що се отнася до собственото ми дете. Независимо, че понякога това е мнението на по-опитни от мен родители или дори моите собствени. Важно ми е с действията си да се придържам към този избор, защото вярвам, че само така мога да бъда най-добрият родител за детето си. Като бъда себе си. В този смисъл детето ми често се намира на места, на които не му е мястото според много хора (родители или неродители) – барове, ресторанти, галерии. Аз искам да бъда с детето си и да споделя с него всичко, което ме вълнува. Освен това не смятам да жертвам собствените си нужди или интереси, само защото съм родител. Затова сме заедно. Обясняваме по стотици пъти, че има места, на които не е прието да се крещи или тича. И резултатът от това е, че на последната изложба, която посетихме, той говореше по-тихо от мен. Но за да стигнем дотук, беше нужно време, търпение и разбиране на нуждите на детето ни. А и нашите собствени. Не мисля, че родителството е саможертва. Родителството е споделяне, откриване и преоткриване. Родителството е поредица от уроци и истинско приключение.
Имали сме разбира се и не толкова приятни преживявания, докато се опитваме да обясняваме, а не да налагаме собственото си мнение над това на детето ни. Имало е и моменти, в които не успяваме да следваме принципите си. Има от всичко. Но се опитваме да продължаваме напред, въпреки грешките, без вина. Преди да стана родител, съм си казвала, че моето дете никога няма да прави това или онова. То обаче ме опроверга. Прави и това, и онова, и някои други неща. Понякога се забавляваме заедно, друг път ми иде да ревна от безсилие и отчаяние. Затова сега се опитвам да не съдя другите родители. Опитвам се да ги разбирам и подкрепям в техните избори (дори когато не ги одобрявам). Всички имаме нужда от любов и подкрепа, независимо на колко години сме.
Честит празник, деца и родители! Бъдете любопитни и уверени в себе си.
Вечно ваша,
