Не знам за вас, но аз вече преминах през три кризи на средната възраст – на 25, на 30 и на 35. Краят на всяка петилетка ме довеждаше до едно заключение – спешно трябва да си сменя работата. Ама не просто да си сменя работата като отида да работя другаде това, което съм работила досега, а генерално да сменя заниманието си. Може би звучи като непостоянство или липса на фокус, но аз предпочитам да го наричам “експериментиране”. Подозирам, че повечето хора не се намират в тази ситуация на всеки пет години. Но ако все пак в момента сте там, слушайте какво имам да ви кажа като вряла и кипяла в тази работа. И така, как се преквалифицирах? Не веднъж, а цели три пъти.
Първият път
Може би първият път е най-тежко. Поне за мен беше трудно да взема категорично решение, да оставя настрана всичко натрупано като опит и знания до момента и да се впусна в тотално различно поприще. Но в крайна сметка се отказах от добре платената си работа като графичен дизайнер в списание, защото вече не намирах никакво удовлетворение в нея.
Така ми се наложи да се науча да работя с ексел, да калкулирам ежедневно приходи, разходи, отстъпки, маржове, да продавам и убеждавам. За бога, наложи ми се да науча толкова много нови неща! Някои словосъчетания в терминологията чувах за първи път – например “акумулативна отстъпка 15+3%”. Ок, 15+3=18 ще кажете, да ама не! Ако сте решили тотално да сменяте попрището, не се правете като мен на много интелигентни и логично разсъждаващи същества, а просто питайте! Защото разликата между тези три процента акумулативна отстъпка и моята проста сметка, равняваща се на общо 18%, се изразяваше в стотици евра – тогавашната ми заплата. На мен ми простиха, но на вас може и да не ви се размине.
Вторият път
Втория път при мен нямаше належаща нужда да сменя заниманието си. Не беше като с графичния дизайн, от който бях отвратена и затова се наложи да заменя с нещо друго. Каквото и да е друго! Просто дойде един момент, в който ми беше тясно на мястото, където се намирах към оня момент. Започнах да докосвам лекичко с пръст тавана и си рекох: “Време е!” По същото това време се омъжих и смених местоживеенето си и някак естествено дойде да сменя и работата. Ей така от нищото. И тогава леко забоксувах. Не знаех накъде да поема – обратно към графичния дизайн или напред в дълбоките дебри на търговията. Избрах някакъв среден вариант, или по-точно той избра мен.
В новата ми визитка под името ми се намести “акаунт в рекламна агенция”. Никога преди това не съм си представяла, че ще се занимавам с реклама. В главата ми рекламата беше инструмент, с който едни хора те карат “да купуваш неща, от които нямаш нужда, за да впечатлиш хора, които не харесваш”. Истината е обаче, че тази стъпка две беше структуроопределяща. Точно на нея научих адски много неща – не само за рекламата, а за менажирането на хора, за културата на комуникацията в служебна среда, за презентирането, ценообразуването, управлението на времето и още, и още… Няма нужда да навлизам в специфична конкретика.
Между втория и третия път
Паралелно, за да не скучая, реших, че ще превръщам един свой интерес (дизайн на събития) в страничен бизнес, чиято цел беше не просто да бъде творчески отдушник, но и да измести основната ми работа. Това разбира се ми излезе през носа, но и доста ме кали. Защото може би в края на тази петилетка установих, че времето е ограничено, макар силите и възможностите ни да не са (или поне така си мислим). Накрая вече не издържах, тъй като себеотвержено се бях хвърлила в още една социална роля – тази на майка. Доста гръмко и неочаквано тенджерата под налягане удари тавана и за по-малко от 12 месеца преустанових всичките си ангажименти – затворихме “бизнеса”, напуснах работа и после прекарах една мъчна година, в която се чудех какво по дяволите да правя с живота си. Което ни води до
Третият път
Третият път вече се намирах в средата на третата декада от живота си, където разбрах, че не съм безсмъртна и вероятно няма да имам още 100 години, в които да експериментирам. Така че се наложи да избера с какво да запълня следващите три декади до пенсия, така че да не страдам твърде много, когато достигна тая заветна пенсия. В началото на криза номер три установих, че имам доста умения със съмнително ниво на експертиза и просто не знам каква ще е тази работа, за която не само аз съм подходяща, но и тя е подходяща за мен. Или както ми каза професионалният консултант, с когото се срещнах: “Вашият проблем е, че имате прекалено много избор”. True story! Основната мисъл, която все още ме занимава, тече на две линии:
-
Find a job you love, and you will never have to work a day in your life
-
Work smarter, not harder
Падам си по self-help цитатчета видно е, но това не решава генералната ми дилема: как да направя избор, за който няма да съжалявам на 40 – следващата ми криза на средната възраст, ако приемем, че текущата тенденция ще се запази. Не че съжалявам за досегашните си избори. Вярвам, че всеки от тях е съществена част от пътя ми към практикуване на горните цитати.
Но все пак как да се преквалифицирам? Отново! В тази мъчната година, която споменах по-горе, имах възможност истински да експериментирам и да науча най-големите си уроци досега. Към момента вече на свободна практика, съм подхванала няколко дини под една мишница и усещам как всеки момент всичко това ще се разбие в пода и ще стане страшен мазаляк. Затова си съставих един кратък въпросник, с чиято помощ да отсея кое да задържа и кое да оставя обратно на бостана. Може да е полезен и за вас, ако сте достигнали момента и нуждата от преквалификация.
Въпросник
1. Какво ме удовлетворява?
Помислете какво в досегашната ви работа/работи ви е носило най-голямо удоволствие и удовлетворение и си го запишете. Не е нужно да е само едно нещо, разбира се. При мен са пет. Но това по-късно ме доведе до повече дейности, с които да запълня времето до пенсия, така че не изброявайте 100 неща. Освен ако нямате 100 години пред себе си, разбира се.
2. Каква е моята експертиза/опит/познания?
Тук изредете всичко, с което сте се занимавали до този момент. Или с други думи онова, което умеете. Без значение дали ви удовлетворява или не. По-късно ще стане ясно защо.
3. Какви са моите нужди?
Ясно е, че всички имаме нужда от храна и подслон, а това можем да си осигурим с пари в обществото, в което живеем. Така че дори парите да не са вашата топ нужда, вероятно ще присъстват в списъка ви. Всичко останало, което ще намери място в тази точка, е въпрос на лични предпочитания. В този смисъл не мисля, че имате нужда от допълнителни насоки. Вероятно ще се наложи да отделите повече време за този въпрос, защото често не си даваме сметка от какво се нуждаем, за да се чувстваме балансирани и удовлетворени. Така че take your time!
4. Какви са интересите ми?
Тук отбележете всичко, което ви вълнува. Ако това е готвенето, супер! Ако е населяването на Марс – супер! Просто се ограничете до неща, в които сте склонни да инвестирате повече време и усилия. Дори да не са ви толкова добре познати.
5. С какви дейности мога да задоволя нуждите си?
Не е необходимо всяко нещо, което подхванете, да ви носи пари, но трябва да знаете, че ще ви отнема време. Така че избирайте умно. Ако нещо не задоволява една нужда, но задоволява друга, помислете добре дали си струва да инвестирате време и усилия в него. В този смисъл е добре да степенувате нуждите си към момента. Например, с този блог не задоволявам нуждата си от пари, но за сметка на това задоволявам други свои нужди, които в момента са в първата част на списъка – себеизява, споделяне, признание. Той обаче гълта солидно количество време и усилия, което ми отнема възможността да откликна на други свои топ приоритени нужди – сън, свободно време и т.н.
Важното тук е да имате ясна представа защо правите нещо и вие да контролирате заниманията си и времето, което им отделяте, а не обратното. И когато нещо от списъка в тази точка вече не може да се свърже с нищо от точка 1, 3 или 4, просто го зачеркенете. От списъка и от живота си.
6. В крайна сметка как да се преквалифицирам?
Е, няма да е лесно, разбира се! Особено ако в точка пет фигурира повече от една дейност, както е в моя случай. Отговорът донякъде се съдържа във въпроса. Съберете всички пет точки и картината леко ще се проясни. Онова, към което ще се насочите, е важно да кореспондира най-вече с точки 1, 3 и 4. След това проверете дали разполагате с нужното в точка две, но дори да не е така – това е поправимо. Макар че няма да ви лъжа – ще трябва да инвестирате време и/или пари, за да се сдобиете с онова, което липсва. Възможно е в този период да се наложи да използвате нещо временно от точка две, без то непременно да отговаря на точка 1, 3 или 4. Но не унивайте! В живота всичко е преходно. Важното е да съумеете да определите целта си, която със сигурност ще можете да идентифицирате в точка 5.
Поанта
Често ми се налага да попълвам формуляри, в които трябва да отбележа професия или занимание. Или пък просто да отговоря на елементарния въпрос: “Какво работиш?” в личен разговор. След толкова много преквалификации ми е трудно да определя професията си. Освен че сякаш вече не разполагам с такава, не мисля, че тя може да определи моята личност. И може би това е най-същественото, което исках да ви кажа. Квалификацията ни, освен професионална подготовка и съвкупност от наши лични знания и умения, е също така оценка и определение, което идва в обратна посока – отвън навътре. Първото е изцяло под наш контрол, но второто е доста по-трудно да променим, а и дали е нужно?
Вечно ваша,
